Издържаме ли изпита?
„И не само това, но се хвалим и със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда търпение, търпението – опитност, а опитността – надежда. А надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.“ —Римляни 5:3-5 KJV
Спомняте ли си ученическите години? След многобройни уроци учителят даваше тест. Нашите отговори показваха дали наистина сме научили материала. Нещо подобно е и в нашия духовен живот, само че тестовете често са това, което Господ използва, за да ни учи и да ни помага да растем. Ние сме в обучение, но целта не е да ни бъде връчена диплома. Вместо това, целта за християнина е да бъде повече като Христос. Отец ни е предопределил „да бъдем съобразени с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя“ (Римляни 8:29).
Ние сме в Божието училище; и обстоятелствата на нашия живот, макар често в момента да не ги разбираме, всички служат на Божията цел. Предишният стих в Римляни казва: „Знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, на тези, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28). Първата част на стиха може да бъде преведена като „Знаем, че Бог съдейства за добро във всичко.“ Той е Този, който работи, и тестовете или изпитанията в нашия живот са част от Неговата работа. Затова се хвалим със скърбите, не защото те са добри сами по себе си, а поради добрия плод, който произвеждат в нашия живот: търпение, опитност с Господа, надежда или уверено очакване в Него, и по-голямо наслаждение от Божията любов.
Разглеждайки Езекия, желаем с Божията помощ да разгледаме накратко изпитанията, пред които се е изправил, и плода, който е произведен в живота му. Неговият пример е даден за наше назидание, увещание и утеха (1 Коринтяни 14:3).
Асирийската атака
Езекия е видял асирийците да завладяват Самария в шестата си година като цар (2 Царе 18:10). В четиринадесетата си година врагът идва срещу него и успява да превземе всички укрепени градове на Юда (2 Царе 18:13). Какво изпитание за вярата му! Какво ще направи? Притчи 3:5-6 ни казва да се доверяваме на Господа и да не се осланяме на собственото си разбиране. По-скоро трябва да разчитаме на Него да насочва стъпките ни. Езекия, за съжаление, отначало не се вслушва в този съвет. Вместо да се моли или да търси Господа, той се опитва да разчита на собствената си мъдрост и ресурси, за да избегне изпитанието. Опитва се да подкупи асирийския цар, за да го спре да дойде в Йерусалим. Резултатът от това е, че храмът и царският дом са обеднели, докато цар Сенахирим е обогатен. Езекия дори сваля златото от вратите на храма, за да му плати (2 Царе 18:16). Няма полза. Врагът все пак идва в Йерусалим!
На кого се доверяваш?
Тогава асирийският цар изпраща слугите си срещу Йерусалим с голяма армия. Рабсак, титла за един от слугите на този цар, е говорителят. След като пита: „Сега на кого се доверяваш?“ (2 Царе 18:20), той предлага три възможности:
- Собствената ти сила (2 Царе 18:20,23),
- Египет (2 Царе 18:21,24), и
- Господ (2 Царе 18:22,30).
В трудностите на живота, на кого се доверяваме? Езекия вече е показал глупостта на първата възможност, а Рабсак правилно говори за глупостта на втората. Защото Египет, в Божието Слово, е добре известен тип на света. Да не се доверяваме и ние на „Египет“ за наша помощ!
Рабсак се опита да отслаби всяко доверие, което Езекия и неговият народ можеха да имат в Господа, като им каза, че Той е против тях. Никога не вярвайте на такава лъжа! Обстоятелствата може да изглеждат всички против нас, но нашият Бог е за нас (Римляни 8:31). Нека твърдо Му се доверяваме.
Езекия търси Господа
Вече не доверявайки се на собствената си мъдрост или сила, Езекия отива в „дома Господен“, друго име за храма. Докато прави това, той минава покрай вратите, които по-рано е лишил от злато, за да изпрати на този конкретен враг. Той осъзнава грешката си и се смирява пред Господа, както се вижда от вретището. Но вместо да се моли сам, той изпраща пратеници да помолят някой друг, Исая, да се моли (2 Царе 19:1-2).
По-рано, когато Езекия се опита да вземе нещата в свои ръце, нямаше отговор от Господа. Но този път Господ отговори на Своя зависим слуга: „Не се страхувай“ (2 Царе 19:6). Утешително е да знаем, че Господ познаваше сърцето на Езекия и че Той познава и нашите сърца. Когато сме уплашени, Той вижда и се стреми да ни успокои. Той контролира всичко.
Тогава Господ каза на Езекия, че този конфликт не е просто между асирийския цар и Езекия, а между Сенахирим и Самия Бог. „Слугите на асирийския цар Ме похулиха“ (2 Царе 19:6). Не можеше да има съмнение относно изхода! Бог заяви: „Ще изпратя дух върху него... ще го накарам да падне“ (2 Царе 19:7).
Може да очакваме след такова съобщение, че всичко ще приключи: врагът ще бъде отстранен и Неговият народ ще бъде в мир. И все пак откриваме, че асирийската армия не си тръгна. Всъщност асирийският цар изглежда стана по-дързък. Господ в Своята любов и мъдрост имаше още какво да научи Езекия.
Асирийският цар изпрати пратеници до Езекия с писмо, което не само оспорваше доверието на Езекия в Бога, като казваше: „Нека твоят Бог не те мами“ (2 Царе 19:10), но и директно оспорваше Самия Бог. Той добави лична заплаха към Езекия: „Къде е царят на Хамат“ (2 Царе 19:13) и другите завладени царе? С други думи, другите царе ги няма и скоро и ти ще изчезнеш.
Как отговори Езекия? Той стана по-смел, влезе в храма и разстла писмото пред Господа – предавайки въпроса изцяло в Неговите ръце. И сега, също така, той сам се моли. Това може да е една от причините, поради които това изпитание беше удължено, за да може Езекия да израсне в увереност в Божията любов и благодат. Чудесно е да имаме други вярващи, които да се молят за нас, но нека никога не забравяме голямата привилегия, която всеки вярващ има да дойде при нашия Бог и Отец в молитва, говорейки Му като едно от Неговите възлюбени деца (Йоан 16:23-27). Можем да дойдем смело до престола на благодатта (Евреи 4:16).
В Своя отговор Господ увери Езекия, че е чул молитвата му (2 Царе 19:20). След това му сподели, че напълно познава мислите и замислите на врага (2 Царе 19:23-24). Господ също така каза на Езекия Своите мисли за ситуацията (2 Царе 19:27-28,32-34). Чии мисли щяха да устоят? Можем да кажем на езика на Новия Завет: „Ако Бог е за нас, кой може да бъде против нас?“ (Римляни 8:31).
Времето на изпитанието приключи внезапно с унищожаването на асирийската армия, а след това и на самия Сенахирим (2 Царе 19:35-37). Може да не разбираме винаги Божиите пътища, но Той в Своята мъдрост и любов вижда кога сме научили необходимите уроци и е способен незабавно да сложи край на времето на беда. Нека бъдем насърчени и утешени.
Неговата болест и писане
Казано ни е, че „в онези дни“ (2 Царе 20:1) Езекия се разболял. С други думи, болестта му до смърт дошла по същото време като асирийската атака. Библията потвърждава това, като ни казва, че обсадата на Йерусалим е станала през 14-та година от царуването на Езекия (2 Царе 18:13). Също така се казва, че след болестта му са добавени 15 години към живота му (2 Царе 20:6). Тъй като той царувал общо 29 години до смъртта си (2 Царе 18:2), болестта му също трябва да е настъпила през 14-та година от царуването му. В 2 Царе 20:6 намираме добавено към обещанието за изцеление обещание за спасяване на града. Това потвърждава, че и двете изпитания са настъпили по едно и също време.
Въпросът е следният: Чувствате ли някога, че изпитанията и трудностите в живота се натрупват едно върху друго? Езекия със сигурност трябва да се е чувствал така. Той беше болен до смърт и градът беше обграден от врага. Кой можеше да избави от такава ситуация? Само Бог можеше да направи това. Нека бъдем впечатлени от величието на нашия Бог, който е способен да ни избави (2 Коринтяни 1:10).
Трябва да разберем разликата във възгледа за смъртта между това, което е било известно в Стария Завет, и по-пълната светлина, която е дошла в Новия Завет. За нас смъртта е да бъдем „отсъстващи от тялото и присъстващи при Господа“ (2 Коринтяни 5:8). Знаем, че да умреш е печалба за вярващия (Филипяни 1:21), в сравнение с живота в този свят, където Христос отсъства. Въпреки това, Господ ни оставя тук за известно време, както с Павел, за да Му служим (Филипяни 1:22-26). За Езекия и други старозаветни вярващи, въпреки че истината за възкресението е била известна (Йов 19:25-27), все още е имало голям страх от смъртта (Евреи 2:14-15). Днес не е нужно да се страхуваме.
Въпреки тази разлика, откриваме, че силата на молитвата е същата. Езекия се помоли и Господ отговори и го изцели. Разбира се, Господ не винаги дава изцеление по този начин. Той може да даде сила да се понесе болестта или може да изцели, като прибере вярващия у дома при Себе Си. Нашата част е да се молим и да оставим на Неговото любящо и мъдро сърце да направи това, което е най-добро. Забележете, че те поставиха бучка смокини върху цирея на царя (2 Царе 20:7). Не е погрешно да се използват лекарства. Господ може да ги използва, както направи тук, но нека бъдем сигурни, че Му отдаваме заслугата за изцелението.
В Исая 38:9-20 намираме какво е написал Езекия, след като Господ го е изцелил. То описва болезнените преживявания, през които е преминал, когато е научил, че смъртта е неизбежна, но завършва с триумфална нотка на хвала в резултат на неговото изцеление. Езекия е бил изпълнен с хвала към Господа за неговото избавление. Нека и нашите сърца бъдат изпълнени с хвала, докато оценяваме всичко, което Господ е направил за нас. Забележете също стих 17: „Ти в любов към душата ми я избави от ямата на тлението; защото Ти хвърли всичките ми грехове зад гърба Си.“ В резултат на болестта си той стигна до по-голямо оценяване на Божията избавителна сила, Неговата любов и факта, че греховете му бяха простени. Връзката на Езекия с Господа беше нараснала чрез неговото преживяване на болестта и изцелението.
Вавилонските посланици
Първите две изпитания, пред които се изправи Езекия, му помогнаха да израсне във връзката си с Господа. Нито едно от тях не беше наказание или порицание поради грях в живота му. Въпреки това, третият тест беше даден, за да покаже на Езекия как сърцето му се е отклонило от Господа. Свързвайки 2 Летописи 32:25-26,31 с 2 Царе 20:12-19, научаваме, че известно време след като беше изцелен от болестта си, вместо да бъде изпълнен с благодарност, той беше изпълнен с гордост. Вместо да каже: „Вижте какво е направил Господ за мен“, Езекия просто каза: „Вижте ме!“
Преди да бъдем твърде строги към Езекия, трябва да погледнем в себе си. Понякога може дори да не осъзнаваме, че сърцата ни са се отклонили от Господа. Но, тъй като Той ни обича, Той позволява да дойде изпитание – може би дори ни позволява да се провалим – за да ни разкрие, че не сме толкова близо до Него, колкото някога. Изглежда, че това е бил случаят с Езекия. Казано ни е, че „Бог го остави, за да го изпита, за да познае той [Езекия] всичко, което беше в сърцето му“ (2 Летописи 32:31).
И така, дойде изпитанието. Преди това, когато Рабсак донесе заплашително писмо от асирийския цар, Езекия го взе и го разстла пред Господа. Този път, когато посланиците дойдоха от Вавилон с приятелски писма и подарък, Езекия ги покани в дома си и им показа всичко, което притежаваше. Той не разстла писмата им пред Господа, за да знае какво трябва да направи. Това е урок за нас: Бъдете нащрек, не само срещу враждебен свят, но и срещу приятелски.
Освен това, не четем, че когато е говорил с посланиците, Езекия някога е отдавал заслугата на Господа за своето изцеление или богатство. След като вавилонците си тръгнали, нашият верен Господ изпратил Исая да попита Езекия какво е направил и да обяви Неговото наказание върху него. Исая казал на Езекия, че всичко, което притежава, ще бъде отнесено във Вавилон, включително синовете му, или потомците му (2 Царе 20:16-18). Виждаме това изпълнено в 2 Царе 24:13 относно неговите притежания и в Даниил 1:3-6 относно неговите потомци.
Езекия се подчини на това, което Господ му каза (2 Царе 20:19). Подобно и за нас, нека се научим да се подчиняваме на Господната дисциплина в живота си. Можем да заключим от 2 Летописи 32:26, че Божието послание е допринесло за смирението на Езекия пред Господа, което без съмнение е довело до възстановяване на радостта от свежо общение с Него.
Резюме
Езекия израсна от доверие в себе си до пълно доверие в Господа и от молба други да се молят до уверена молитва сам. Той научи повече за Божията любов и прошката на греховете чрез изцелението от болестта си. Видяхме Господа в Неговата вярност, позволявайки изпитание да разкрие на Езекия състоянието на сърцето му, което го накара да се смири, за да може да бъде възстановен в общение с Господа.
Когато преминаваме през изпитание, нека не го презираме (Евреи 12:5-6). По-скоро търсете благодат от Господа да седнете в нозете Му и да се учите от Него какво би ни научил. След болестта на Езекия той можеше да напише: „Той ми говори и Сам го направи“ (Исая 38:15). Нека бъдем насърчени. Същият, Божият Син, който поддържаше Езекия през трудните изпитания на неговия ден, е същият, който ще върви с нас през каквито и трудности да се наложи да се изправим. Той е същият, вчера, днес и завинаги! (Евреи 13:8).
