Прилепваме ли като лепило?
Истинската любов се демонстрира повече чрез продължителна преданост, отколкото чрез мимолетна целувка. След смъртта на съпрузите им, Ноемин насърчи снахите си да „се върнат у дома“. Орфа се подчини, целуна я и си тръгна. Но Рут даде на Ноемин знак за трайна връзка: „Рут се прилепи към нея.“ Следващите два стиха графично разкриват сърцата на тези две жени. Орфа веднага се върна „при своя народ и своите богове“, докато Рут каза: „Не ме придумвай да те оставя или да се върна от теб. Където отидеш ти, ще отида и аз, и където останеш ти, ще остана и аз. Твоят народ ще бъде моят народ и твоят Бог – моят Бог.“
Когато сме склонни да отдаваме голямо значение на целувка, прегръдка или ръкостискане, трябва да си спомним как нашият Господ беше предаден – с целувка. Твърде често тези неделни сутрешни знаци на привързаност към Господа, Неговия народ и Неговите интереси може да не са нищо по-значимо от целувките на Орфа. Който се прилепваме през цялата седмица и с когото вървим ежедневно, това показва дали има нещо от любовта и желанието на Рут в нас. Правим ли Неговия народ наш народ ежедневно? Това са истинските знаци на предано прилепване, което означава „прилепване като лепило“.
Помнете, нашият Господ цени верността, демонстрирана чрез ежедневни усилия и ангажираност, много повече от лесни и мимолетни изрази на привързаност. Разгледайте Неговия отговор на жената, която Го похвали от тълпата:
Той каза: „Блажени по-скоро са онези, които слушат Божието слово и го спазват“ (Лука 11:28). Разгледайте също, че отличителният белег на онези, които бяха „наречени християни първо“, беше, че те се прилепиха към Господа „с цялото си сърце“ (Деяния 11:26,23).
