Следващият текст е написан от Чарлз Стъд (1860 - 1931), британски мисионер, който служи на Господа в Китай, Индия и Африка. Мислите трябва да се възприемат с известна предпазливост и с малко хумор. Въпреки това, Бог може да ги използва, за да докосне сърцата ни:
ДЕСЕТТЕ ШПИОНИ БЯХА ШОКОЛАДИ. Те се разтопиха и се разляха върху цялото израелско събрание, превръщайки ги в ШОКОЛАДОВИ КРЕМОВЕ – „мекици“, страхуващи се да се изправят пред огъня и водата пред тях. Бог ги сложи всички отново в тенджерата и ги вари четиридесет години в пустинята, и ги остави там.Той няма полза от Шоколади. Не малките неща Той презира, а „Шоколадите“; защото Той каза: „Вашите малки ще наследят обещаната земя, която вие сте загубили, като сте слушали хора и сте Ме презирали“ (Числа 13).
ЙОНА стана Шоколадов войник веднъж. Казано му да отиде в Африка, той отиде в Ливърпул и се качи на кораб за Америка. За щастие срещна буря и кит, който след три дни обучение го научи как да се моли и да се подчинява, и го върна отново на правилния път (Йона 1).
Няма нищо, което да показва Шоколадите толкова, колкото малко вятър сред Божия народ. Павел и Варнава имаха такъв веднъж. Съдейки по опит, предполагам, че тогава е имало някои Шоколади, които веднага са се объркали!
Преди това те се бяха заклели, че ще отидат при езичниците; но този вятър между П. и В. ги отказа. Ако не бяха НАПРАВЕНИ ОТ ШОКОЛАД, щяха да кажат: „Тази работа между Павел и Варнава само прави по-необходимо за мен да се държа близо до Бога и да правя това, което Той ми каза да правя по-точно и навреме; така че ще отида малко по-рано в Африка – това е всичко!“
Трудностите, опасностите, болестите, смъртта или разделенията не възпират никого освен Шоколадите от изпълнението на Божията воля. Когато някой каже, че има лъв на пътя, истинският християнин веднага отговаря: „Това едва ли е достатъчно примамливо за мен; искам и една-две мечки, за да си струва да отида.“ Ч.Т.С.″
