„Петър, като се обърна, вижда ученика, когото Исус обичаше, да го следва, който също се бе облегнал на гърдите Му на вечерята и бе казал: Господи, кой е този, който Те предава? Петър, като го видя, казва на Исус: Господи, а какво ще стане с този човек?“ (Йоан 21:20-21) Първото нещо, което правите, след като Бог ви говори, е критично. Исус казваше на Петър какъв вид служение ще има и какъв вид смърт ще претърпи (Йоан 21:18-19). Това беше свещен момент в живота на Петър, когато Господ му отвори завесата към бъдещето му. Неговият живот нямаше да бъде лесен, но живот, определен и благословен от неговия Господ и Учител.
Вместо да отговори на това, което Исус му каза, Петър се огледа към своите съученици. Погледът му падна върху Йоан, ученика, когото Исус обичаше. „Но, Господи, а какво ще стане с този човек?“ попита Петър. Петър току-що беше получил мрачната новина за бъдещата си смърт. Колко естествено е да сравнява своето назначение с това на другите! Това е голямото изкушение на Божиите служители: да сравняваме нашето положение с това на другите. Дали Бог даде на моя приятел по-голяма къща? Дали Бог излекува любимия човек на моя приятел, а не моя? Дали Бог позволи на моя приятел да получи признание и похвала за работата си, докато аз оставам анонимен? Дали Бог позволи на друга християнка да остане близо до семейството си, докато аз съм далеч от моето?
Исус възложи на Петър и Йоан да вървят по два различни пътя, но и Петър, и Йоан обогатиха живота ни. Исус знаеше колко опасно е, когато един слуга откъсне очи от господаря, за да се съсредоточи върху друг слуга. Къде е вашият фокус? Загрижени ли сте повече за това как Бог се отнася към някой друг, отколкото за това как Той се отнася към вас?
