Бях си направил планове за деня, които щяха да ме отведат извън града, в който бях отседнал. Но на път за железопътната гара почувствах вътрешен подтик да посетя един възрастен Божий служител, който навлизаше в 89-ата си година и живееше в града. Това впечатление беше толкова силно, че реших, че това е Божията воля за мен и че е по-добре да изоставя собствените си планове и да следвам Господа. Пристигайки пред вратата му, тя беше отворена от дъщеря му, която, когато ме видя да стоя там, се разплака и изхлипа: „О, вие дойдохте. Баща ми ви търси цяла сутрин, той е много болен.“
Влязох в спалнята му и той протегна ръце в знак на добре дошъл и каза: „Искам да говориш на погребението ми и да поемеш всичките ми документи от това чекмедже; там ще намериш завещанието ми.“ Уверих го, че ще направя всичко, което той пожелае. След това той събра ръце и повтори:
Благославяй Господа, душо моя, и всичко, което е в мен, да благославя Неговото свято Име. Благославяй Господа, душо моя, и не забравяй всички Негови благодеяния… Той, Който те увенчава с милост и нежни милости.
Той беше внезапно болен и лекарят му беше казал тази сутрин, че му остават само часове. За мен беше привилегия да седя до леглото му през следващата нощ и да го чуя да общува със своя Бог, очевидно без да забелязва присъствието ми, но няколко пъти през тези свещени часове той отвори очи и се обърна към мен, като всеки път казваше: „Грижете се за светиите.“ Това беше всичко, което трябваше да ми каже, и това бяха последните думи, които чух от устните му.
Светиите са Божиите деца; това е името, което им е дадено много пъти в Новия Завет: най-малкото дете в Божието семейство е светец, също както най-старото и най-почитаното. Знаейки това, аз знаех за кого говори моят възрастен приятел, и думите му ме впечатлиха още повече, защото знаех колко много се е грижил за светиите в продължение на много години; това беше самият му живот. Не повече от две седмици преди това го бях видял да върви през буря от вятър и дъжд, за да посети болен християнин, когато той изглеждаше по-подходящ да бъде в собственото си легло, или поне в удобен стол до топъл огън.
Предсмъртните му думи ми напомниха за последното поръчение на Господа към Симон Петър. Той му каза: „Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?“ след това „Паси Моите агнета“, „Паси Моите овце.“ Спомних си и думите на Павел към старейшините в Ефес: „Внимавайте на себе си и на цялото стадо… пасете Божията църква, която Той придоби със Своята собствена кръв.“ Моят възрастен приятел беше в истинското апостолско приемство; той обичаше и се грижеше за онези, които са скъпи на Господа, за онези, за които Той даде Себе Си. Нека въпросът на Господа към Симон да достигне до всеки от нас. „Обичаш ли Ме?“ Можем ли да отговорим като Симон: „Господи, Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам“? Тогава как можем да покажем любовта си към Него? Не с думите си или със знанието си, а като обичаме и се грижим за онези, които са Му скъпи. Нашата любов към Него може да бъде измерена с нашата готовност и желание да служим на Неговите. „Грижете се за светиите.“ Това е изпитанието.
Наемникът ги пренебрегва, „той не се грижи за овцете“ са собствените думи на Господа за него. Вълкът ги разпръсва (Йоан 10), „свирепи вълци, които не щадят стадото“, ги нарича Павел; и хора, които се представят за пастири, ги разделят, говорейки извратени неща, за да привличат ученици след себе си (Деяния 20), а Петър, който вярно изпълни поръчението на Господа, ни е предупредил, че противникът на стадото, „дяволът като ревящ лъв, обикаля, търсейки кого да погълне“ (1 Петър 5). Много са враговете на светиите, много са опасностите, които ги обграждат, но добрият и велик Пастир се грижи за тях, и всички, които Го обичат, също ще се грижат за тях. Да, това е изпитанието. Аз, ти, грижим ли се за светиите?
