Броеве2 – Септември 2017 г. – Списание „Благодат и Истина“
Твърде заети ли сте за Бога?
Понякога позволяваме на нещата от този свят да изместят времето ни с и за Господа. Пропускаме четенето на Библията, пропускаме църковни събрания или забравяме да се молим. Това не е нещо ново. Нека разгледаме един урок от Божието Слово. —Редактор
Във 2 Летописи 36:21, когато заплашеното пленничество на Юда действително се е осъществило, е заявено, че това е било „за да се изпълни словото на ГОСПОДА чрез устата на Еремия, докато земята се наслади на своите съботи. Докато лежеше опустошена, тя спазваше събота, за да изпълни седемдесет години“ (НКИ). Невъзможно е да се надхитри Бог. Себелюбивата Юда, без съмнение, е разсъждавала, че времето ще бъде спечелено и богатството по-бързо натрупано, ако годината на почивка (Лев. 25:4) бъде оставена да премине незабелязано. Те трябваше да научат истината на думите: „Онези, които Ме почитат, Аз ще почета, а онези, които Ме презират, ще бъдат леко ценени“ (1 Цар. 2:30).
Много себелюбиви Божии деца са били по същия начин оттогава. Времето, прекарано в очакване на Него, е било смятано за изгубено време. Мнозина са твърде заети, за да Му дадат Неговия дял. Бизнесът, удоволствието – всичко, което започва и свършва със себе си – трябва да е на първо място; оставяйки малко или никакво време за Него. Но Той неизменно балансира нещата накрая. Мнозина светии са прекарали дълги, изтощителни месеци и години на легло от изнемога по простата причина, че Божиите неща са били изместени и пренебрегнати в дните на здраве и сила.
И все пак, благословено да е Неговото име, както в случая с Неговия земен народ, дните на пленничество са били превърнати в дни на голяма плодотворност. Именно в подчинението си на вавилонското робство Юда се научи да мрази идолите. Оттогава нацията никога не е съгрешавала по този въпрос. Периодите на Господното наказание или поправяне не са изгубени времена. След това те дават мирния плод на праведността на онези, които са били упражнявани чрез тях. ГТ
Тази статия е адаптирана от *Еремия *от Х. А. Айрънсайд, стр. 122-123.
