Християнски работници: Баланс между служение, семейство и вяра

ИЛИ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ Предупреждение към християнските работници„Но те не послушаха гласа на баща си (Или)... Синовете му се опозориха, а той не ги възпря“ (1 Царе 2:25; 3:13). Дали някои от нас са твърде заети с Божието дело, за да вършат нещата, които би трябвало да вършат? Аз съм не само християнски работник, но съм и християнски баща и съпруг. Някои от разпаданията в християнските домове – между съпрузи, родители и деца – се дължат на факта, че не осъзнаваме своята отговорност. Защото Или беше твърде зает да върши Божието дело, синовете му израснаха като позор за собствения му дом. В този дом не само нямаше наставление, но нямаше и влияние. Синовете му не познаваха Господа и не познаваха собствения си баща. Няма ли тук предупреждение към някои от нас, които сме ангажирани в християнска работа? Ние сме точно в разгара на Господното служение. Обичаме го и сме до уши в него. Как израстват децата ни? Познават ли ни? Изпълняваме ли отговорността си да ги учим, или оставяме това на учителите от неделното училище или на някой друг? Второто нещо относно този човек беше липсата на духовност, която съсипа работата му. Зад проблемите в дома му се криеха проблеми в собственото му сърце. Ето един човек, толкова зает да се грижи за другите, че не се грижеше за себе си. В Песен на песните 1:6 четем: „Направиха ме пазач на лозята; а своето лозе не опазих.“ Мисля си за градинар, който прекарваше цялото си време да поддържа градините на други хора подредени, но неговата собствена беше бъркотия! Той нямаше време да коси тревата, да плеви лехите или да подрязва розите. Парцелът на градинаря беше най-неподреденият на цялата улица. Това беше Или. Не бива да бъдем ние. Автор неизвестен