„И Исус обикаляше цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието на царството и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между народа.“
(Матей 4:23)
Повтарящ се проблем сред християните е поддържането на правилния баланс между евангелизацията и социалното участие.
Евангелистите често са критикувани, че се грижат твърде много за душите на хората и недостатъчно за телата им. С други думи, те не прекарват достатъчно време в хранене на гладните, обличане на голите, изцеляване на болните и обучение на неграмотните.
Да се каже нещо против някое от тези служения би било като да се критикува майчинството. Господ Исус със сигурност се е грижил за физическите нужди на човека и е учил учениците Си също да се грижат.
Исторически погледнато, християните винаги са били начело в състрадателните каузи. Но както в много други области на живота, това е въпрос на приоритети. Кое е по-важно, временното или вечното?
Съдено на тази основа, Евангелието е основното нещо. Исус намекна за това, когато каза: „Това е Божието дело, да вярвате…“ Доктрината е преди социалното участие.
Някои от най-належащите социални проблеми на човека са резултат от фалшива религия. Например, има хора, умиращи от глад, които няма да убият крава, защото вярват, че роднина може да се прероди в кравата.
Когато други нации изпращат огромни пратки зърно, плъховете изяждат повече от него, отколкото хората, защото никой няма да убие плъховете. Тези хора са оковани от фалшива религия и Христос е отговорът на техните проблеми.
В опитите да се постигне правилният баланс между евангелизацията и социалната служба, винаги съществува опасността да се заемем толкова много с „кафе и понички“, че Евангелието да бъде изместено.
Историята на християнските институции е пълна с такива примери, където доброто е станало враг на най-доброто. Някои форми на социално участие са съмнителни, ако не и напълно „извън.“
Християнинът никога не трябва да участва в революционни опити за сваляне на правителството. Съмнително е дали трябва да прибягва до политически процеси за коригиране на социални несправедливости. Нито Господ, нито апостолите са го правили.
Повече може да се постигне чрез разпространението на Евангелието, отколкото чрез законодателство. Християнинът, който изоставя всичко, за да следва Христос, който продава всичко, за да даде на бедните, който отваря сърцето и портфейла си, когато види истински случай на нужда, не трябва да има гузна съвест за социално безразличие.
У. Д.″ }
