Служение – юли/август 2025 г. – Списание „Благодат и Истина“
Служене на Господа Как да балансираме Неговото служение с други отговорности и да не бъдем претоварени
Нека погледнем в Божието Слово, Библията, за да намерим помощ по този важен въпрос. Когато изучаваме живота на апостолите и на много вярващи, се чудим как са успели да балансират служението си на Господа с другите отговорности, които са имали. Очевидно това е проблем, пред който са изправени всички вярващи, които имат сърце да Му служат. Когато поставяме Господа на първо място, Той ще ни даде благодат да намерим правилния баланс между служенето на Господа и полагането на грижи за другите отговорности.
Всеки вярващ, млад или стар, мъж или жена, женен или не, ще се сблъска с предизвикателства как да намери и запази такъв баланс, очевидно с помощта на Господа. Моят отговор на този важен въпрос е прост: служител на Господа – брат или сестра в Христос, който Му служи в каквото и да е качество – трябва напълно да Му се довери за посока и подкрепа. Докато даваме този отговор, отбелязваме, че е по-лесно за един служител да каже, че разчита на Господа, отколкото да го живее в различните изпитания и предизвикателства, които Бог може да допусне.
Какво е правилното решение? Прочел съм много биографии за мисионери и този критичен въпрос за правилния баланс често е бил разглеждан. Да кажем, че трябва напълно да се доверим на Господа, докато Му служим, може да изглежда като опростен отговор. Въпреки това, мнозина, които са преминали през големи изпитания, докато са служили на Господа, потвърждават, че отговорът е верен, и Писанието показва, че Той е верен да осигурява за онези, които е призовал и които разчитат на Него. Нужна е вяра, за да изпитаме Неговата вярност.
Наистина, без Него не можем да направим нищо – отрезвяваща истина. Господ Исус Христос каза: „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, която дава плод, Той я очиства, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез словото, което ви говорих. Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да дава плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да направите нищо“ (Йоан 15:1-5 JND). Общението с Господа, с вяра и чрез Светия Дух, е тайната за служенето Му. Този решаващ въпрос за служителя и неговите отговорности, както и Божиите разпоредби за Неговата работа, предполага постоянната необходимост да се разчита на Него.
Господ обясни в същия пасаж: „Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят. Ако пребъдете в Мене и Моите думи пребъдат във вас, ще поискате каквото желаете и ще ви бъде. В това се прославя Моят Отец, че давате много плод и ще станете Мои ученици“ (ст. 6-8). Колко просто, но колко дълбоко!
След чудотворното избавление на Израел от Египет, Йотор, тъстът на Моисей, посети Моисей и семейството му. Те се насладиха на сладко общение и се радваха на благословенията, които Бог беше осигурил за Своя народ Израел. На следващия ден Йотор видя колко зает беше Моисей с разрешаването на проблеми сред народа и Йотор посъветва зет си да делегира тези въпроси на други, освен много трудните (Изх. 18:14-26; Втор. 1:14-18). Това споразумение изглеждаше правилно и донесе облекчение, но остава въпросът дали това наистина е било желаното от Бога решение.
Когато народът на Израел се приближи до Обетованата земя, две и половина от Дванадесетте племена искаха да останат на изток от Йордан, където имаше изобилие от провизии. Моисей им даде техния дял земя там, но останалите девет и половина племена все още трябваше да прекосят Йордан под ръководството на Исус Навин и да завладеят своето обещано наследство. Това предполагаше значителни усилия: прекосяване на река, навлизане в земята и борба с враговете там. Може би е изглеждало много по-лесно да се заселят в района, където вече бяха, на изток от Обетованата земя, с цялото ѝ изобилие.
Въпреки многото очевидни рискове, Исус Навин продължи напред и ГОСПОД му помогна, както и на деветте и половина племена. Те завладяха своето обещано наследство, заедно с много благословения. Смелите мъже от двете и половина племена придружиха братята си от другите племена, помагайки им да преодолеят враговете и да завладеят Божието обещано наследство.
Какво да кажем? Двете и половина племена предпочетоха привидно по-лесното решение, въпреки че бяха ангажирани да отидат и да се бият заедно с деветте и половина племена. След това се върнаха към своето наследство на изток от Йордан, вместо да завладеят Обетованата земя. В това има урок за нас. Той иска да завладеем нашите небесни и духовни благословения (Еф. 1:3), освен да се наслаждаваме на земните и временни благословения, които Той милостиво дава. Наистина, Господ ни дава изобилие тук, за да го използваме като добри настойници за Негова слава и за наша временна полза. И все пак, Той желае да имаме сърце за това, което е скъпо за Него, и да се наслаждаваме на небесните, духовни и вечни благословения, които Той ни е дал, които са нашето истинско и трайно притежание. И ние сме изключително привилегировани, че Той иска да ни помогне да имаме правилната перспектива между земните отговорности и Неговите интереси. Ние Го обичаме и очакваме Неговото идване!
От Алфред Бутер
Нашата възможност за служение е в настоящето; не можем да разчитаме на утрешния ден. Нещо повече, ако вашата работа остане несвършена, никой друг не може да я свърши, защото всеки има своя собствена сфера и работа. Някой може да каже: „Аз не съм надарен; не мога да говоря публично.“ Но ние отговаряме: „Живот, живян за Христос, е най-мощната проповед!“ Служете на Бога в дома си, в бизнеса си, в града си, но не проповядвайте дори на миля от дома си, освен ако не живеете Христос у дома. Служете на вашето поколение. Можете да служите на грешниците, като проповядвате евангелието, или, ако това не е вашето поприще, като говорите с отделни хора, като разпространявате проста евангелска брошура и като помагате в Неговата работа с вашите молитви. Но преди всичко, живейте Христос. Или може би вашето служение е за събратя вярващи. Може да не можете публично да им служите, но можете да говорите с тях индивидуално за Христос, да се грижите за слабите, да посещавате възрастните или да измиете пода за болна сестра. Малките неща, направени като големи, показват предано сърце, защото всяко малко нещо трябва да се прави за Този, Който е безкрайно велик и достоен. И най-голямото нещо, което можем да направим, е наистина малко, когато мислим за Този, за Когото е направено. —А. Дж. Полак, „Един хубав епитаф“ (адаптиран).
