Животът е прекрасен „дар“ от Бога. Чудесно е да си жив! Въпреки това, знаем, че греховната природа (коренът) и греховете (плодът) обременяват вярващия. Грехът ни тежи. Затова ще имаме тегоби и проблеми, докато живеем. И те ще бъдат многобройни и разнообразни – семейни тегоби, финансови тегоби, лични тегоби, духовни тегоби и тегоби от работата. Магарето, товарно животно, може да носи чувал след чувал със своята сила, но ние не можем!
Господ очаква от нас да „носим тегобите един на друг“ – да споделяме тежестта и товара. Всъщност, това е Неговият „закон“ (Галатяни 6:2). Този прекрасен принцип насърчава, принуждава и заповядва на християнина да споделя с любов бремето на своя брат, като по този начин изпълнява закона на Христос. Вие носите ли тегобите на другите? Изпълнявате ли закона на Христос? Нека разгледаме по-отблизо Галатяни 6:2 – „Носете един на друг тегобите си, и така изпълнете закона на Христос.“
Носете вие
Апостол Павел беше писал до църквата в Галатия, за да поправи една грешка; светиите там бяха започнали да смесват закон и благодат. Те бяха замесени в юдаизиращи принципи. Вярваха в спасението чрез вяра в Исус Христос, но все пак искаха да спазват Закона. Павел им напомни, че „Христос ни изкупи от проклятието на Закона, като стана проклятие за нас, защото е писано: „Проклет е всеки, който виси на дърво“ (Галатяни 3:13). Той също така им каза: „Защото всички сте синове Божии чрез вяра в Христос Исус“ (Галатяни 3:26). Когато Павел завърши посланието, той даде някои наставления относно проявлението на този нов живот в Христос.
Галатяни 6:2 е написано в повелително наклонение: „Носете вие.“ Наша отговорност е не само да носим тегобите един на друг, но и да ги познаваме. Не можем да ги носим, ако не ги познаваме. Той не казва „Носете вие“ на членовете на нашето естествено семейство или на нашите близки приятели, въпреки че те вероятно биха го направили. Той не казва само на църковните водачи да „Носят вие“, въпреки че те биха били верни в тази отговорност. Павел не каза на психолозите да „Носят вие.“ Той каза на вярващите да носят тегобите един на друг.
Тъй като стихът е написан в повелително наклонение, това е заповед, която всъщност казва: „Ти, отделният вярващ, носи тегобите на своя брат и сестра.“ Това ни напомня какво каза Исус: „Нова заповед ви давам: да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг“ (Йоан 13:34). Той също така заяви: „Ако Ме обичате, пазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Отделният християнин, от любов към Господа и към своя събрат вярващ, трябва да бъде предизвикан да носи бремето на онези от „еднаква скъпоценна вяра.“ Ние ли сме „вие“ в „Носете вие“?
Тегобите един на друг
Тегобите на събратята християни са многобройни; любовта на Господа е тази, която ни прави готови да носим част от товара, като по този начин облекчаваме тяхното бреме. В естествен смисъл, ако видим човек, носещ шест тежки пакета, бихме се затичали да му помогнем, като носим някои от тях. В резултат на това неговото бреме се облекчава. Същото духовно възприятие, енергия и готовност са необходими в християнската сфера. Духовното възприятие е ключово; носителят на бремето може да не е добър приятел, но все пак е светец. Трябва да сме наясно какво се случва в живота на нашите събратя вярващи. Не е нужно да знаем всички подробности, но трябва да имаме някакво усещане за това, което се случва, и още по-голямо усещане за това, което се случва с нашите близки приятели.
Енергията и готовността също са необходими – точно както в аналогията за помагане на човека с пакетите. След като разберем за тегобите на другия, ние сме отговорни да ги носим. Човек може да понесе финансовото бреме на семейство, като даде на това семейство. Разбира се, даването е между вас, семейството и Господа. Човек може да понесе лично бреме, като бъде добър слушател и като се моли конкретно за нуждите на другите (1 Тимотей 2:1). Човек може да понесе тегобите на другите, като ги слуша, а не просто като им говори или им се кара.
Често можем да понесем бреме, просто като сме там и подкрепяме обременения. Анна се нуждаеше от тази подкрепа от съпруга си и може би от приятелите си, но тя трябваше да отиде директно при Господа (1 Царе 1-2). Разбира се, Писанието не казва да клюкарстваме за тегобите един на друг, нито да съжаляваме, нито да пренебрегваме тегобите един на друг; то казва да ги носим. Чии тегоби сте облекчили през изминалата година? Заедно с всички други християнски дейности и отговорности, които може да имаме, Господ ни даде заповедта да „носим тегоби.“
Изпълнете Закона на Христос
Прекрасно е да чуем, че като носи бремето на другия, носителят всъщност изпълнява закона на Христос. Това ни казва Павел. Законът на Христос е противопоставен на Мойсеевия закон, който е бил задължителен. В Изход 20:1-17 са дадени Десетте заповеди; Господ също така е дал наредби за личния живот, като тази: „Ако някой изкопае яма и не я покрие, и в нея падне вол или магаре, собственикът на ямата да я поправи и да даде пари на собственика им; а мъртвото животно да бъде негово“ (Изход 21:33-34). „Бремето“ в тези стихове е причинено от човека, който е изкопал ямата, но все пак му е трябвало да бъде казано да „поправи“ ситуацията.
„Тегобите“, които ни е казано да носим, не са тези, причинени от нас; те са тегобите на индивидуалния живот. Често те дори не са тегобите, причинени от самия вярващ, а просто трудностите на живота или изпитанията, допуснати от Господа. Но Писанието ни учи да ги носим и така да „изпълним закона на Христос.“ Законът на Христос е законът на божествената любов: „А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, Който ни е даден“ (Римляни 5:5). Павел също така пише това на коринтянската църква: „Защото Христовата любов ни принуждава, защото така съдим, че ако един умря за всички, то всички бяха мъртви; и че Той умря за всички, за да не живеят вече тези, които живеят, за себе си, но за Този, Който умря за тях и възкръсна“ (2 Коринтяни 5:14-15).
Така изпълняването на закона на Христос води до любящо носене на тегобите един на друг. Това не би станало по принудителен начин; щеше да стане доброволно и с любов. Защото обичаме Господа, ние с готовност бихме помогнали за облекчаване на бремето на брат или сестра; бихме обичали да изпълним закона на Христос, като бъдем Неговото тяло, Неговото сърце и Неговите ръце на земята.
Заключение
Нашата любов към Господа може да бъде изразена по много начини; но нашата любов към Господа определено се вижда в това как се отнасяме към Неговия народ. Самият Господ каза: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов един към друг“ (Йоан 13:35). Любовта винаги се вижда в добрите времена, но любовта определено е необходима в трудните времена. Светиите постоянно носят своите собствени тегоби. Господ, като наш Велик Първосвещеник (Евреи 4:14-16), вярно носи нашите тегоби. Но ние, поотделно, сме били натоварени да помагаме, като носим тегобите един на друг. Нека се стремим да „изпълним закона на Христос“ и да облекчим товара на Неговите възлюбени светии.
