Как можем да станем посланици на Христос?
Определение Според речника на английския език „Рандъм Хаус“ посланикът е „дипломатически служител от най-висок ранг, изпратен от един суверен или държава в друга като неин постоянен представител“. Второто определение гласи, че посланикът е „дипломатически служител от най-висок ранг, представляващ своето правителство на временна мисия, например за договаряне на договор“. И двете определения са приложими за християните, защото Писанието казва: „Ние сме посланици от името на Христос, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от името на Христос, примирете се с Бога“ (2 Кор. 5:20).
Ранг И двете определения наричат посланика „дипломатически служител от най-висок ранг“. Апостол Йоан ясно заявява, че всеки християнин е Божие дете (1 Йоан 3:1), а Павел посочва, че всички християни се радват на достойнството на Божии синове (Гал. 3:26; 4:6). Така, когато представляваме Бога, ние представляваме нашия Отец. Независимо къде сме родени или къде живеем, нашето гражданство е по същество небесно, както ни уверява Филипяни 3:20: „Нашето гражданство е на небесата“. Господ Исус „ни е умил от греховете ни със Своята кръв и ни е направил царе и свещеници на Своя Бог и Отец“ (Откр. 1:5-6). Така ни е даден ранг по-висок от този на ангелите, които, колкото и могъщи да са, са само „служебни духове, изпращани да служат на онези, които ще наследят спасение“ (Евр. 1:14).
Представителство Хората по света малко разбират достойнството на християнина като Божий представител. Те убиха Стефан с камъни (Деян. 7:59), обезглавиха Яков (Деян. 12:2) и от най-ранни дни до днес са малтретирали много други посланици на Христос. Павел, затворен в Рим, се нарича „посланик в окови“ (Еф. 6:20). Между другото, докато според римското право той е бил затворник, който е бил римски гражданин – и като такъв е апелирал към императора – в писмото си до своите събратя християни той се нарича „затворник на Господа“ (Еф. 4:1). От това научаваме, че не е погрешно да носим паспорти, когато пътуваме, или да се възползваме от други прерогативи, свързани със законите на нациите, в които се намираме.
Всеки посланик представлява своя суверен или своята страна, където и да е изпратен. Той може да бъде неин постоянен представител или да бъде изпратен на временна мисия. Посланиците на Христос всъщност са и двете: те живеят в свят, който все повече е враждебен към християнството, и тяхната основна мисия е да примиряват хората с Бога. Тяхната задача не е да подобряват света, нито да се намесват в неговата политика. Колко несъвместимо би било за посланик на Христос да се занимава с политиката на мястото, на което е изпратен! В края на краищата, този свят, както евреи, така и езичници, се обединиха, за да разпънат Неговия Суверен преди 2000 години и биха направили същото днес, ако им се дадеше възможност.
Представлявайки Своя суверен и нацията, която го е изпратила, посланикът може да изглежда неуместен там, където се намира, и може да бъде непопулярен. Той със сигурност трябва да внимава да не прави зло, да не нарушава закони и да не обижда. Но прищевките и модите на мястото, на което е изпратен, имат малко значение за него. Цялото му поведение трябва да отразява мястото, от което е, и да печели уважение към неговия Суверен.
Обучение Как можем ние, християните, да станем истински посланици на Христос? Когато Господ призова Своите ученици в Марк 3:13-15, това беше преди всичко „за да бъдат с Него“, а след това „за да ги изпрати“. За да станем добри посланици, трябва да прекарваме време с нашия Господ и да Го опознаем добре. Трябва да се запознаем добре с Неговото мислене, Неговата воля и Неговите пътища, както са открити в Неговото Слово, Библията. Имаме огромното предимство да имаме Божията любов, излята в сърцата ни от Неговия личен представител, Светия Дух (Рим. 5:5). Той живее в нас, за да ни води към пълно разбиране на Божието Слово и да ни насочва във всички наши дейности и поведение. Трябва с готовност да отидем там, където Той ни изпраща, да кажем това, което Той ни заповядва да кажем, и да разчитаме на Него за думите, от които се нуждаем, когато сме поставени на място (Мат. 10:16-20). Но също така трябва да сме готови да бъдем неразбрани и малтретирани, както бяха слугите на Давид във 2 Царе 10:1-5.
Трябва да поддържаме близък контакт с нашия Господ чрез молитва, която е по-добра от всеки мобилен телефон или интернет сървър, който човек може да направи. Трябва да развиваме навика да Го хвалим и да Му се покланяме лично и заедно с други християни. Докато упражняваме нашето свято свещенство, ще бъде естествено също така да провъзгласяваме превъзходствата на Този, Който ни е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина (1 Пет. 2:5,9). Трябва да се наслаждаваме на Него и на Неговата воля и никога да не се извиняваме за нито едно от двете. Трябва да използваме всяка възможност и да не се обезсърчаваме, ако не виждаме резултатите, които бихме искали. Помнете, като посланици ние сме просто призовани да бъдем верни. Това е истинският успех в очите на нашия Господ.
Мисия Нашата мисия е само временна. Като посланици, можем да бъдем отзовани в присъствието на нашия Суверен във всеки момент. И когато Неговото дълготърпение към онези, които все още Го отхвърлят, приключи, Той Сам ще се върне. Тогава посланието „Примирете се с Бога“ вече няма да бъде провъзгласявано. Ще бъде твърде късно. Затова днес трябва да се възползваме от високата привилегия, която имаме, да Му служим като Негови посланици на този изгубен свят.
От Юджийн П. Ведър, младши
