Функция 2 – ноември 2012 г. – Списание „Благодат и истина“
Божията ЛЮБОВ трябва да бъде и наша
Любовта може да бъде, с прости думи, от сърцето или от ума. Коя е по-добра? Видът любов, за който най-често се сещаме, когато става дума за любов, е „сърдечна“ любов (гръцки: phileo, иврит: ahab), която е благоприятна реакция или отговор към друг. Но когато обичате с „ума“ си (гръцки: agape или agapao, иврит: chashaq), реакцията или отговорът на човека са без значение, защото сте решили да обичате безусловно. Вие цените някого като скъпоценен, независимо дали този човек наистина е достоен за такава почит. Бракът често започва със сърдечна любов, реакция към мил човек, но ако никога не се развие в любов от ума – този вид, който остава верен „в богатство и бедност, в добро и зло“ – бракът може да се провали. Любовта от ума, следователно, е превъзходна както по мотив, така и по посока. Тази статия ще разгледа агапе, любовта от ума, както е спомената в три книги от Новия завет: Йоан 15 (9 пъти), 1 Йоан 4 (27 пъти) и 1 Коринтяни 13 (9 пъти).
Заповядано ни е да обичаме Слава Богу, няма по-голяма любов от Неговата любов! Ако Той не беше избрал да ни цени като скъпоценни, не беше избрал да пожертва Своя единороден Син за нас грешниците, щяхме да бъдем изгубени за вечността. В нас естествено няма нищо, на което Той би могъл да реагира благоприятно. Сега Божията заповед за нас е да обичаме с ума си, защото така обича Той. Тази любов, подобно на Божията любов, е избор, а не чувство. Ако реагирахме благоприятно на Бога (или на другите) само когато ни се случваха добри неща – когато имахме добро здраве, много пари и приятели, приятна работа, щастлив брак и добре възпитани деца – колко плитка би била нашата любов към Него (и към другите)! Помислете за любовта на Авраам към Бога – как той напусна дома и семейството си и дори беше готов да пожертва собствения си син (Битие 12, 22), вместо да не се подчини на Божията заповед. Исус даде на Своите ученици, включително на всички, които Му се доверяват днес, заповед да обичат в Йоан 15: „Както Отец Ме е възлюбил, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в Моята любов, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов... Това е Моята заповед: да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тази, да даде живота си за приятелите си. Това ви заповядвам: да се любите един друг“ (Йоан 15:9-10,12-13,17).
Ето защо трябва да обичаме Бога, Христос, нашия съпруг и деца, нашите съседи, нашите събратя по вяра (без значение коя църква посещават), дори нашите врагове – защото ни е заповядано да го правим. Думите от Йоан 15 са изречени веднага след Пасхалната вечеря в горната стая, когато Исус е бил на път да бъде предаден. Той каза: „Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, ще поискате каквото и да е, и ще ви бъде дадено“ (Йоан 15:7). Какво трябва да искаме? Контекстът на останалата част от тази глава ни показва, че трябва да искаме помощ, за да обичаме по начина, по който Той обича, защото това не идва естествено!
Когато Исус срещна някои от Своите ученици една сутрин след възкресението Си, Той проведе разговор с Петър, който може да бъде перифразиран така: „Обичаш ли Ме с ума си, тоест, цениш ли Ме като скъпоценен, повече от другите?“ Петър отговори: „Ти знаеш, че Те обичам със сърцето си.“ Втория път Исус зададе същия въпрос и Петър даде същия отговор. Третия път, когато Исус попита: „Обичаш ли Ме със сърцето си?“, Петър се разстрои, знаейки, че любовта му е толкова далеч от любовта на Исус към него, и той отговори: „Господи, Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам със сърцето си.“ Но любовта на Петър стана любов от ума с даването на Светия Дух, и той тогава написа за Господа: „Когото, без да сте видели, обичате (цените като скъпоценен); в Когото, макар и сега да не Го виждате, но вярвайки, се радвате с неизказана и пълна със слава радост“ (1 Петър 1:8). Именно тази любов от ума, която Бог е излял в сърцата ни чрез Духа, ни позволява да обичаме, както Той обича (Римляни 5:5). Забележете в Йоан 15:19, че любовта на света е само сърдечна любов. Чия любов бихте предпочели да получите, на света или на Бога?
Бог е любов Като момче отидох на кръстоносен поход на Били Греъм на стадион „Янки“ в Ню Йорк и никога няма да забравя посланието, което беше изписано с помощта на седалките на горните редове. Контрастните цветове на седалките, поставени нагоре или надолу, изписваха послание, което целият стадион и телевизионната аудитория можеха да видят: „Бог е любов!“ Това е централното послание на 1 Йоан 4.
Ако смятате, че имате голяма любов към хората, знайте първо, че източникът е Бог. Ако обичате жена си и децата си повече от всичко друго на този свят, знайте, че източникът е Бог. Ако обичате Бога и Го поставяте на първо място във всичко, знайте, че Той ви е възлюбил пръв. Няма любов като Неговата; Той е създал любовта и е любов. Бог е създал човечеството по Свой образ, така че Той е вложил невероятна способност да обича и да се грижи за другите дори в онези, които не Го познават. Но да обичаш всички безусловно, както Той обича, изисква дара на Светия Дух, както виждаме в 1 Йоан 4, където думата агапе е използвана 27 пъти:
„Възлюбени, да се любим един друг; защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, е роден от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви любовта Божия към нас, че Бог изпрати Своя единороден Син в света, за да живеем чрез Него. В това е любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той ни е възлюбил и е изпратил Сина Си като умилостивение (жертва) за нашите грехове. Възлюбени, ако Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се любим един друг. Никой никога не е виждал Бога. Ако се любим един друг, Бог пребъдва в нас и Неговата любов е съвършена в нас. И ние познахме и повярвахме в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любов, пребъдва в Бога и Бог в него. В това се усъвършенства нашата любов, за да имаме дръзновение в съдния ден: защото както е Той, така сме и ние в този свят. В любовта няма страх; но съвършената любов изгонва страха: защото страхът има мъчение. Който се страхува, не е усъвършенстван в любовта. Ние Го любим, защото Той пръв ни е възлюбил. Ако някой каже: Аз обичам Бога, а мрази брата си, той е лъжец; защото който не обича брата си, когото е видял, как може да обича Бога, когото не е видял? И тази заповед имаме от Него: който обича Бога, да обича и брата си“ (1 Йоан 4:7-12,16-21).
Действия на любовта Тази любов изисква действие. Имайки източника на любовта и бидейки заповядани да обичаме, какви са действията, чрез които можем да демонстрираме тази любов? За това се обръщаме към 1 Коринтяни 13.
„Дори да говоря човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал звънтяща мед или кимвал дрънчащ. И дори да имам пророческа дарба и да разбирам всички тайни и всяко знание, и дори да имам цялата вяра, така че да премествам планини, а любов нямам, аз съм нищо. И дори да раздам целия си имот, за да нахраня бедните, и дори да предам тялото си да бъде изгорено, а любов нямам, нищо не ми ползва. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не постъпва неприлично, не търси своето, не се дразни лесно, не мисли зло; не се радва на неправдата, а се радва на истината; всичко понася, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко издържа. Любовта никога не отпада: но ако има пророчества, те ще се прекратят; ако има езици, те ще замлъкнат; ако има знание, то ще изчезне... А сега остават вяра, надежда, любов, тези трите; но най-голяма от тях е любовта“ (1 Коринтяни 13:1-8,13).
Любовта в действие, показана тук, е точно любовта, която Бог ни демонстрира ежедневно. Ако желаете да проявявате духовни дарби, тогава погледнете към любовта, защото любовта е най-голямата. Първо Коринтяни 13 е в средата на дискусията на Павел за духовните дарби. Ние сме склонни да бъдем толкова погълнати от видимите дарби на Духа, докато проявяваме толкова малко от вътрешния дар, който Той изобилно е дал на всеки вярващ: самата Божия любов. Колко малко раздори биха имали братята, колко малко разделения биха разбили нашето общение, ако всички проявявахме Божията любов, описана тук.
Пророчествата могат да се провалят, езиците могат да замлъкнат и знанието може да изчезне, но любовта никога няма да се провали; любовта никога не може да спре; любовта никога няма да изчезне. Дори в сравнение с вярата и надеждата, любовта е най-голямата. По-важно е да имаш любов, отколкото вяра или надежда, защото „любовта покрива множество грехове“ (1 Петър 4:8). Нашата вяра в Бога би била безполезна, освен ако Той не покрие всичките ни грехове на кръста. Нашата надежда за Неговото завръщане би била самонадеяна, ако все още бяхме в греховете си, защото съдът щеше да падне върху нас. Така че нека проявяваме тази любов, като решим в ума си да го правим, както направи Христос.
Примерът на Христос Исус не се е държал за възвишената позиция, която е имал, преди да дойде на този свят, но доброволно се е отказал от нея. Нито пък Той ни се натрапва; Той работи само върху желаещи сърца. Той никога не е търсил първо Своите удобства и е бил провокиран само от лицемерието на религиозните водачи за тяхно добро. Той е смятал Себе Си за най-малък в небесното царство, за да направи това, което е правилно за Бога и човека. Неговите мисли са били чисти, защото Той не е извършил грях, не е познавал грях, в Него не е имало грях (1 Петър 2:22). Неговото състрадание към нуждаещите се винаги е било в сърцето Му и Той се е радвал на удовлетворението от Своята работа. Той е понесъл срама, подигравките и презрението на кръста, защото ни е обичал до смърт. Дори докато е страдал за нас, колко мил е бил към покаялия се престъпник, висящ до Него, и го е уверил във вечен живот. През тези три тъмни часа на кръста, Исус е претърпял раздялата с Бога, която ние заслужавахме за вечността. Той е понесъл греха на света и е издържал Божия гняв за теб и за мен. Наистина няма любов като Неговата; и чрез Неговата сила можем да покажем тази любов на нашите събратя по вяра, членове на семейството, съседи, приятели и дори на онези, които ни мразят. Имате ли желание да обичате, както Той обича? Тогава Той ще ви покаже какво трябва да направите.
От Том и Сюзън Стиър
