Когато разглеждаме Господ Исус като служещ Спасител, трябва да подчертаем, че разкритият характер на Божия слуга е също толкова важен, колкото и това, което прави този слуга. Божият слуга Го представя по характер и поведение. Марк, повече от другите евангелисти, разкрива нежната, добра, смирена природа на Исус, докато Той понася страдания, отхвърляне и трудности в даденото Му от Бога служение. Така че прогласяването на Отца към всички: „Ето Моя Слуга“ (Матей 12:18), е покана да се възхищаваме на Личността толкова, колкото и на Неговото служение. Божият Слуга доброволно се раздава и е раздаден за другите, и ще бъде атакуван и отхвърлен, докато прави това.
Въпреки че е кратък като въведение, Марк предпазва от принизено виждане за Божия Слуга в началния си стих: „Началото на благовестието на Исус Христос, Сина Божий.“ От човешка гледна точка е естествено да приемем самодоволно отношение към някой, който ни служи, но Марк гарантира, че читателите му разбират, че това е било доброволно снизхождение от страна на Божия Син. Поради тази причина Господ никога не говори за „Моя Отец“ или „Нашия Отец“ в Марк; Неговото смирено служение на човека, а не Неговата връзка с Отца, е от първостепенно значение. Но за да не допусне никакво объркване по въпроса, Марк веднага се предпазва от подкопаване на божествеността на Христос.
Зает Слуга
Във версията на крал Джеймс 12 от 16-те глави на Марк започват с думата „и“, а по-голямата част от стиховете в Марк започват със съюзи и наречия като „и“, „сега“ и „тогава“. Например, 35 от 45-те стиха на Марк 1 започват с „и“. По-конкретно, много стихове в Марк започват с „И Исус“ или „И Той“. Марк внимателно представя служещ Спасител на своите читатели.
Но той не спира дотук. За да може читателят да придобие по-високо усещане за изтощителното служение на Господа, той добавя повече дефиниция към глаголите, описващи Неговото служение, като използва думи като „незабавно“ и „веднага“. Това се постига чрез многократно използване на две гръцки наречия 46 пъти – eutheos, означаващо „директно“, и euthus, означаващо „веднага“. Колко пъти се използват тези наречия в другите Евангелия? Деветнадесет пъти в Матей, 10 в Лука и само 7 в Йоан. Имайте предвид, че Марк има само шестнадесет глави в сравнение с 28-те на Матей, 24-те на Лука и 21-те на Йоан.
Честотата на употреба в Марк е отличителна. Можете ли да си представите живота на Господ Исус? Ден след ден, по всяко време на деня или нощта, хората идваха при Него със своите проблеми, нужди и болести. Онези, които отхвърляха Неговото послание, Го конфронтираха непрекъснато. Нищо чудно, че Той заспа на кърмата на лодка и не се събуди, когато лодката беше хвърляна насам-натам от силна буря. Към това добавете и Неговия пламенен молитвен живот. Въпреки че животът Му беше белязан от физическо изтощение, Той все пак ставаше рано, за да прекарва време в разговор с Отца Си. Марк представя не просто любящ Спасител, но Един, Който изля живота Си, за да служи на другите.
Слуга, Който Вижда и Докосва
Марк често споменава, че Господ гледа и докосва другите. По този начин той представя Слуга, Който познава нуждите на другите – Господ не е имал тунелно виждане към кръста, а широкообхватно прозрение за нуждите на другите около Него. Всеки изминал ден приближаваше Спасителя до Голгота, но по пътя Той живееше, за да служи на другите. Господ разпознаваше нуждите, след което лично помагаше.
Марк споменава, че Господ гледа другите девет пъти; другите Евангелия често пропускат този аспект на събитието. Относно докосването на другите от Господа, за да покаже състрадание, намирам шест препратки в Марк, три в Матей, две в Лука и нито една в Йоан. Марк показва, че слугата на Господа чудесно разпознава нуждите на другите, след което бързо работи, за да им помогне.
Как служеше Христос?
Марк предоставя перфектна характеристика на благочестив слуга.
Служението на Господа беше мотивирано от любов: „И Исус, подбуден от състрадание, протегна ръка и го докосна“ (Марк 1:41). Господ ни учи, че единственият истински мотив за християнско служение е любовта. Библейската любов инициира жертвено даване: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син.“ Марк отбелязва саможертвения пример на Господа през цялото си евангелие (Марк 3:20; 4:35-36; 4:38; 6:31; 7:34; 8:12). Любовта е проницателна и разбира кое е най-доброто за този, на когото се служи. Любовта, а не съжалението, трябва да бъде нашата причина да служим на нуждаещите се, иначе може несъзнателно да се намесим в поправителната ръка на Бога в техния живот.
Господ служеше на другите преди Себе Си: „И множеството пак се събра, така че не можеха дори хляб да ядат“ (Марк 3:20; 6:31-33). Господ беше толкова зает да служи на другите, толкова разположен към човечеството, толкова достъпен за страдащите, че често нямаше време да се грижи за Себе Си. По друг повод намираме Господа заспал в лодка, през деня и по време на бушуваща буря (Марк 4:35-41). Физическо изтощение и емоционална умора често обхващаха тялото Му, но никога не четем Той да се е оплаквал.
Господ служеше с упоритост. На практика всеки с проблем и най-малкото вяра молеше Господа за помощ. „Защото Той беше изцелил мнозина; така че се притискаха към Него, за да Го докоснат, колкото и да имаха болести“ (Марк 3:10). Учениците Му казаха: „Всички Те търсят“ (Марк 1:37). Това твърдение подчертава огромността на Христовото служение. Не бихте ли искали да отидете при лекар, който има 100% успеваемост?
Господ не търсеше популярност. Какъв беше отговорът на Господа, когато учениците Му Му казаха, че „всички Те търсят“? Той отговори: „Да отидем в съседните градове, за да проповядвам и там“ (Марк 1:38). Той можеше да използва възможността да се популяризира и да развие фен клуб, но Той беше по-заинтересован от живота на Своите последователи. В книгата си „Защо четири Евангелия?“, Артър Пинк пише: „Ние обичаме да се хвалим с тълпите, които посещават нашето служение. Но съвършеният Божий Слуга никога не е търсил популярност; Той я е избягвал! И когато учениците Му дойдоха и Му казаха, без съмнение с приятна гордост: „Всички Те търсят“, Неговият незабавен отговор беше: „Да отидем.“
Марк ясно показва прогресивно отношение на смирение от страна на Господа в отговор на мигновената слава. Отначало Той толерираше популярността, когато „Неговата слава се разнесе по целия край около Галилея“ (Марк 1:28). Но след това Той я избягваше и накрая се опита да я избегне напълно: „Но Исус се оттегли с учениците Си към морето; и голямо множество от Галилея Го последва, и от Юдея“ (Марк 3:7).
От различните разкази на Марк за изцеления е очевидно, че Господ не е желаел слава или популярност, а по-скоро е желаел да покаже, че истинското служение на другите е забулено в тайна. Нека всеки от нас се научи да следва Неговия кротък и смирен пример.
Господ служеше със състрадание. Очите Му бяха отворени за нуждите на другите; Той беше проницателен: „Той излезе, видя много хора и се смили над тях“ (Марк 6:34). Какво общо имат прокажен, двама слепи и трима ученици? Всички те бяха докоснати от Христос, за да задоволи нужда. Прокаженият беше социален изгнаник и копнееше да бъде докоснат и изцелен (Марк 1:40-45). За слепите всяка несръчна стъпка водеше в неизвестното, но Господ вдигна тяхната тъмнина и даде сигурност на душите им (Марк 8:22-26; 10:46-52). При Преображението, уплашените ученици бяха утешени във време на паника: „И Исус дойде и ги докосна, и каза: Станете, и не се бойте. И когато вдигнаха очите си, не видяха никого, освен само Исус“ (Марк 9:2-8; Матей 17:7-8). Защо Господ просто не им каза добра дума? Защото Той разбираше, че любящото докосване може да предаде това, което думите не могат. Нека не се страхуваме да докосваме нуждаещите се, за да могат и те да не виждат никого, освен Исус!
Господ се грижеше за нуждаещите се: обсебените, болните, слепите, глухите, немите, парализираните, болните, страдащите и мъртвите. Той често докосваше тези, които изцеляваше (Марк 1:30-31). Светът е пълен с нуждаещи се хора и Христос отваря очите ни да ги видим и да не се страхуваме да ги докоснем. Слушането и докосването са важни жестове на любов.
Господ продължи да служи въпреки съпротивата. Преди събитията на Голгота, почти двадесет препратки към служението на Господа пред предизвикателства, презрение и отхвърляне се намират в Марк (като 2:6-7; 2:16; 2:24). Христос ни показва, че ако правите нещо за Господа, можете да очаквате да страдате. Същото фарисейско отношение, което е съществувало по време на живота на Христос, продължава и до днес. Господ Исус ни остави саможертвен пример за следване. Истинският слуга не се интересува от себе си или от това, което другите мислят за него; единственият му фокус е да изпълнява волята на Господаря (1 Петър 2:19-21).
Господ беше добър мениджър. Господ извлече максимума от времето Си на земята и показа добри управленски умения, докато служеше. Относно евангелизацията, Той изпрати учениците Си „двама по двама“ (Марк 6:7). При извършването на чудото с нахранването на 5000 (плюс жени и деца), Господ ги накара да седнат на редове по стотици и петдесет (Марк 6:39-40). В приложение, можем ли ние, преди да поемем нови служения и отговорности, да научим дисциплина, добри организационни умения и ефективни средства за осъществяване на ръководено от Бога служение. Защо Господ би ни дал повече да правим за Неговото царство, ако не сме се научили да бъдем ефективни в правенето на това, което Той вече е поискал от нас? Много от Божиите хора днес не могат да отговорят на спешни нужди с времето или парите си, защото са обременени с дългове и прекалено ангажирани с работодател или бизнес. Нека всички се научим от Господа как да управляваме всяка задача добре.
Господ се молеше преди да служи. Два примера за това са: „И на сутринта, като стана много преди зазоряване, Той излезе и отиде на усамотено място, и там се молеше“ (Марк 1:35); „И когато ги изпрати, Той се оттегли на планина да се моли“ (Марк 6:46). Марк и Лука по-често споменават молитвения живот на Господа, отколкото Матей, който записва Христос да се моли само в три случая. Тази разлика е в съответствие с темата на всеки писател, тъй като възвишеният Цар (в Матей) би бил по-малко зависим от помощ отгоре, отколкото смиреният Слуга.
Колко често изпреварваме Божия съвършен план? Чакането често е по-трудно от работата, защото се чувстваме принудени да направим нещо – но не и да се молим! Молитвата демонстрира пълна вяра в Господа да инициира, насочва и завършва всяко нещо в живота ни според Неговата воля (1 Йоан 5:14). Освен че движи Божията ръка, за да повлияе на Неговата слава, молитвата преобразява сърцата ни, като съобразява мисленето ни с ума на Христос.
С благодарност и признателност Бог Отец прогласи на цялото творение: „Ето Моя Слуга!“ Кроткият и смирен характер на Исус, Неговото състрадание към страдащите и Неговият решителен дух пред лицето на опозицията ни приканват да следваме Неговия пример и да бъдем истински „Божии слуги“. Истинската любов не се нуждае от титла, за да служи, а само от сила. И това научаваме от Христос.
