Мисля, че вероятно всички сме ги виждали – хората, които са се доверили на Господ Исус чрез вяра и посещават всички събрания на местната църква, но въпреки дадената им от Бога способност, изглежда, че не правят нищо за Него. Те дори не участват (според библейските принципи) в събранията на местното братство. От седмица на седмица те просто седят на едно и също място като зрители в християнския живот.
В тазгодишните Основни статии ще прочетете за този вид хора. Ще видим сравненията, направени с други зрители по света; ще ни бъде напомнено за позицията, която всички вярващи имат като служители на Христос; и ще чуем насърчения да се включим. Докато четем, може да си мислим: „Познавам точно човека, който би се възползвал от четенето на тези статии!“
Въпреки това, ако мислим само за други хора, ще пропуснем урока, който Господ може да има за нас. Ами ние самите? Всеки път, когато четем нещо, което Господ поставя пред нас, трябва първо да зададем този въпрос. Напомня ми се стихът от Матей 7:3 (NKJV):
И защо гледаш сламката в окото на брат си, а гредата в своето око не забелязваш?
Без значение какво мислим за нуждите на другите, нека бъдем внимателни да четем тези статии с поглед към себе си. Алфред П. Гибс ни напомня в своя хор „Книгата на книгите“, че Божието Слово е „огледало себе си да видим.“
