Отразявайки Сина
„Тогава Бог направи двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, и по-малкото светило да управлява нощта.“ Битие 1:16 NKJV
Този стих не споменава слънцето или луната по име, но е очевидно, че те са двете големи светила. Заедно те ни дават прекрасен пример за Христос и Неговия народ.
Слънцето представлява Христос. Тази огромна звезда, на 93 милиона мили от земята и с диаметър 865 000 мили, е била прецизно поставена от Бог във връзка със земята. Без нейния поток от светлина, топлина и енергия, животът на земята не би могъл да оцелее дълго. Какъв велик момент за нас, когато за първи път осъзнаем, че нашите потъмнели от грях сърца се нуждаят от Господ Исус Христос, Който е наречен в Малахия 4:2 „Слънцето на правдата.“
Тогава започваме да разбираме, че само Той може да осигури духовната светлина, топлина и енергия, чрез които можем да живеем за Бога на земята. Както растението процъфтява на слънце, ние започваме да процъфтяваме в светлината на Неговото присъствие. Но когато се преместим в сенчести места, където Неговото присъствие не се радва, започваме да вехнем и избледняваме. Струва си да останем в „Слънчевата светлина.“
Ами луната? Без средства за производство на собствена топлина, светлина или енергия, нейната студена пустош точно описва нашия естествен живот. Но колко ярка и красива става, когато отразява светлината на слънцето! За съжаление, твърде често приличаме на луната в нейната променлива непостоянност, нейните много настроения и фази. Колко лесно нещата от този настоящ зъл свят застават между нас и Христос, точно както земята застава между слънцето и луната, хвърляйки сянка и затъмнявайки светлината.
Бог иска да бъдем като пълнолунието, отразяващо пълнотата на слънчевата светлина – показвайки славата на Христос без сенки или неясноти, за да видят всички наоколо.
