Библията изразява много принципи в решителни кратки изявления, и това е едно от тях. Можем да попитаме: „Кой е почел Бога?“ Отговорът е очевиден: Господ Исус Христос.
Въпреки че не е бил толкова забелязан от хората в ранните си години, Неговият Отец го е виждал. Когато Господ започнал Своето публично служение, когато бил кръстен от Йоан в Йордан, небесата се отворили и се чул Божият глас: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволявам“ (Мат. 3:17). След това, през годините на Своето публично служение, Неговото желание винаги е било да върши волята на Този, Който Го е изпратил (Евр. 10:7). Той доброволно е следвал пътя, който е водил до кръста. „Няма ли да изпия чашата, която Ми е дал Моят Отец?“ (Йоан 18:11). Няколко години след първото изявление от небето, подобно възклицание е направено, когато Господ е бил преобразен на планината. Бог отново е заявил: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволявам. Него слушайте!“ (Мат. 17:5). Да, Господ е бил почетен от Отца, въпреки че хората все още са Го мразели, отхвърляли и разпъвали. Той е бил възнесен в слава и „е седнал отдясно на престола на Величието в небесата“ (Евр. 8:1), и Му е дадено „името, което е над всяко име“ (Фил. 2:9).
Когато опознаваме и обичаме нашия Господ, ние се радваме на факта, че Той е така възвишен, и с радост възкликваме: „Благословение и почит, и слава, и сила да бъде на Седящия на престола и на Агнеца завинаги и завинаги!“ (Откр. 5:13). Но колко чудесно е, че като Го почитаме, и ние сме почетени, като сме в Него. Удивително!
