„Признавам, че служа на Бога на бащите ни като последовател на Пътя, който те наричат секта.“ (Деяния 24:14)
Доста лесно е, когато сме на събрания на християни— да бъдем известни като един от тях. Но Христос иска да Го изповядваме също толкова ясно, когато сме сред Неговите врагове. Ако някой ни се подиграва като християни, не бива да се изчервяваме и да свеждаме глава, и да заекваме извинение, или, много по-лошо, отричане.
Трябва да сме готови, без бравада, скромно и смирено – но смело, да признаем, че сме християни, и да го направим по такъв начин, че да покажем, че се радваме на връзката си с Христос и на изповядването ѝ.
Мис Хавергал разказва как е отишла в пансион като ученичка, веднага след като се е присъединила към църквата. Тя била изненадана да открие, че в училищно семейство от сто души, тя е единствената християнка.
Първото ѝ чувство било, че не може да изповяда любовта си към Христос, с цялата тази компания от светски момичета около нея. Но втората ѝ мисъл била, че не може да не я изповяда, тъй като тя била единствената, която Христос имал там, за да Го представлява. Тази мисъл била най-укрепваща и от този час тя тихо заела мястото си като приятелка на Христос.
Трябва да ни помага, когато стоим сред врагове на Христос, да помним, че Той ни е поставил там, за да Го представляваме и че ако се срамуваме или страхуваме – ще Го разочароваме и ще се провалим тъжно.
Дж. М. }
