С чувство на голямата любов на нашия Господ Исус, който ни даде това възпоменание за Себе Си (1 Коринтяни 11), човек би се стремил да даде този малък очерк.
Може би първоначалният въпрос трябва да бъде: „С кого трябва да разчупя хляба?“ В този момент човек би подчертал абсолютната и неизменна непроменливост на Божиите принципи. За да започнем, се позоваваме на първото споменаване на акта на разчупване на хляба, след неговото иницииране от нашия Господ. В Деяния 2:42 „те постоянстваха в учението и общението на апостолите, в разчупването на хляба и в молитвите.“ Виждаме отчетлив кръг, който разчупваше хляб заедно, съставен от онези, които постоянстваха в учението и общението на апостолите. Това са онези, които Господ събра, както отбелязваме в Деяния 2:47: „Господ прибавяше към църквата;“ в Деяния 11:24: „много хора се прибавиха към Господа;“ и в 1 Коринтяни 1:2: „всички, които на всяко място призовават името на нашия Господ Исус Христос.“
Така е ясно изложено, че Сам Господ е центърът и събирателната точка. Ние разчупваме хляб в Негово възпоменание и така
показваме Неговата смърт, докато Той дойде – не Неговия живот, или Неговата слава, или Неговото повторно идване, а чудото на Неговата смърт. Тази смърт и Неговият кръст бяха последните наблюдения, които този свят имаше за Него. Той е Този, когото този свят отхвърли и разпъна, и с Него сме свързани сега. В разчупването на хляба ние се идентифицираме със смъртта на Този, който е оставил този свят зад Себе Си и сега е отдясно на Бога. Ние също сме умрели за този свят в Неговата смърт; както Той е възкръснал, така и ние сме свързани с Него и сега сме получили този живот, който Той възстанови при възкресението и който познаваме като вечен живот. Добре знаем, че обществото на вярващите, видяно в ранната църква, беше едно – без разпадане или провал, със сигурност не разделеното, разрушено състояние, което се вижда днес в християнството. Но този провал е от човешка страна. Бог е верен и, както беше отбелязано по-горе, Неговите принципи са неизменни. Онези, които формират кръга днес,
в Божиите очи, все още са всички онези, прибавени към Господа. Но не всички днес са в учението и общението на апостолите. Господ ни е дал ясни указания за днешните условия (виж 2 Тимотей 2:19-22). По принцип тогава, онези, които биха били намерени в обществото и онези, които призовават името на Господа от чисто сърце, са същите лица, видени в Деяния 2. Външно разпадането е очевидно и не можем да мислим, че е възможно да се възстановят нещата до първоначалното им състояние. Въпреки това, ние можем, признавайки нашия провал и нашата роля в разрухата, да се върнем към онези условия, където можем да бъдем съзнателни за Господното присъствие сред нас, събрани при Него. Учениците в Йоан 20 Го разпознаха, когато Той показа ръцете и страната Си, и те познаха Неговия мир. Какъв кръг на божествена любов! И именно в този кръг Той би ни привлякъл днес. Сега можем да попитаме: „Как да разпозная този кръг или да вляза в него?“ Нека бъде ясно заявено, че всеки вярващ в Господ Исус има право на него. За съжаление, не всички са готови да влязат в него. Дори по времето на Павел четем: „Всички от Азия се отвърнаха“ (2 Тимотей 1:15). Без съмнение те бяха християни, но те се отказаха от позицията си на асоциация с небесен Христос и продължиха със собствените си дела и оставиха апостола в затвор и изолация.
Докато много християни днес не се идентифицират с отхвърления Господ, въпреки че Той сега е прославен, това по никакъв начин не ограничава кръга на общението. Влизането в публичния кръг на общението се основава на препоръка; следователно, препоръчващите имат голяма отговорност и изискват духовно прозрение. Какво разбиране или позиция трябва да се търси? Един човек може да има интелигентност по отношение на истината без никаква реалност, докато друг, който е бил истински спасен, може да не е в състояние задоволително да изрази нещата на питащ. Така са направени много грешки. Някои наистина упражнявани души са били възпрепятствани, докато по-претенциозни лица са били издигнати, като и двете ситуации натъжават Господа. Може би истинският ключ към позицията се намира в Римляни 5:5: „любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.“ Този стих ни е даден веднага след разкриването на истината за оправданието. Подобно в Ефесяни 1:3, Духът е даден след вяра в евангелието. Така че това, което се търси, е по-скоро доказателството, че, първо, Божият Дух е в душата, причинявайки просто присвояване на Христовото дело, което води до привързаност към Него („за вас, които вярвате, Той е скъпоценен“); и второ, че покоряващата сила на Божията любов е показана в живота. Именно тези неща трябва да отличават онези, които търсят приемане в този кръг, и в тази простота душата ще бъде водена напред, не в студенината и сянката на външно място, а в топлината и светлината на християнското общение.
Тези хора, оценявайки и стремейки се да отговорят на Господната любов, влизат в смисъла и благословението на „разчупването на хляба“, и други истини, свързани с Господната вечеря, постепенно ще се формират в сърцето и ума – и Духът, имайки свобода, ще води във всяка истина.
