Откровение 2:18-29
Тиатир
Има три основни точки на разграничение между третата църква, Пергам, и четвъртата, Тиатир.
Преди всичко, Господ се позовава на Своето Второ пришествие в посланията до всяка от последните четири църкви, започвайки с Тиатир. Условията, открити в тях, ще продължат до края на диспенсацията, когато Той дойде отново.
Второ, във всяка от последните четири църкви има разпознаваем остатък от индивиди; всеки наречен победител, верен на Бога, сред основната маса от номинални привърженици.
Третото значимо разграничение е, че към Ефес, Смирна и Пергам, призивът да се чуе какво казва Духът на църквите предхожда обещанието към победителя. Към Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия, обещанието към победителя идва първо. Изглежда, че това означава, че настъпва момент в историята на църквата, когато истинският, верен елемент в изповядващата църква става малко малцинство от общия брой. Масите вече са извън призива на Духа. От този момент нататък само победител ще слуша Неговия глас. Добре е да видим тези ясни разграничения, докато сега разглеждаме обръщението към Тиатир.
Стих 18 „И на ангела на църквата в Тиатир пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и нозе като лъскава мед.“ Тиатир е на около петдесет мили южно и източно от Пергам. Разположен е на равна земя в центъра на широка долина. Лесно достъпен е от всички посоки. Може би има морален паралел там. Добре известната поговорка „Всички пътища водят към Рим“ трябва да се има предвид в светлината на по-късни забележки.
Ангел
Писмото е адресирано до „ангела“, отговорния елемент в местното събрание; тези, които както действаха отговорно в събранието, така и бяха готови да поемат отговорност в делата на събранието.
Божият Син
В глава 1 Той е представен като Човешки Син. На Тиатир Той е представен като Божи Син. Неизбежно е така! Това е, за да се подчертае върховната власт на Сина (Псалм 2). Неговото достойнство, величие и власт трябва да бъдат подчертани, когато Неговото място на върховенство е оспорено от друг. В Тиатир върховното място, което Му се дължи, е узурпирано от друг (може би показателно за папството).
Очи като огнен пламък
Той знаеше всичко, което се случваше в този най-тъмен период от историята на църквата, добре наречен „Тъмните векове“. Системата беше обвита в морална и духовна тъмнина, но нищо не можеше да бъде скрито от проницателния поглед на Неговите всевиждащи очи. Той беше напълно наясно с ужасната корупция, която навлизаше в църквата. Самото име Тиатир означава „помиярник“. Кой освен Божия Син можеше да отстоява правата на Бога
Нозе като лъскава мед
Лъскава мед, пречистена в огън. Това би било оценено от висококвалифицираните местни медникари, които произвеждаха точно такава сплав с особено високо качество. Това, което е изведено на преден план тук, както в глава 1:15, е съдебната слава на Христос. Неговите нозе са обути за праведен съд.
Стих 19 „Зная твоите дела, и любов, и служба, и вяра, и търпението ти, и делата ти; и последните са повече от първите.“
Зная
Той, всезнаещият Божи Син, знае всичко (срв. Йоан 21:17).
Твоите дела
„Зная твоите дела.“ Тези дела, които Сам Господ одобрява, могат да бъдат постигнати само там, където има основните качества на любов, предано служение, вяра и търпение в сърцата на работниците.
Любов
„Зная… твоята любов.“ Всичко останало трябва да произтича от това. Законът беше добре обобщен: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си ум“ (Лука 10:27). Човек, естественият човек, не може да постигне това сам. Но любовта, божествената любов, се изразява в делата на истинските вярващи.
Служба
„Зная… твоята служба.“ Самият Божи Син беше наясно с подробните дейности на всеки от местните работници.
Вяра
„Зная… твоята вяра.“ Те имаха просто доверие в Бога, на Когото служеха.
Търпение
„Зная… твоето търпение“ или издръжливост. Чувството за одобрение от Господа, когато е под натиск, носи вътрешен мир и удовлетворение (2 Солунци 3:5; 1 Тимотей 6:6).
последните са повече от първите
Тяхната дейност не отслабна и не изчезна под преобладаващата поквара, нито избледня с течение на времето.
Стих 20 „Но имам малко нещо против тебе, защото търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица, да учи и да прелъстява Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.“Името Йезавел се използва тук по-скоро характерно, отколкото лично; не за да се идентифицира по име някой отделен човек или група, а за да се привлече вниманието към характера на покварата, която се е случвала. 1 Царе 16-21 описва мръсната история на оригиналната Йезавел. Недоволна от това, че е съпруга на царя на Израел, Йезавел, сидонска поклонничка на Ваал, въвежда Божия земен народ в езическо идолопоклонство. Тя активно се противопоставя и убива пророците на Господа. Тя твърди, че носи Божието послание като пророчица, но слушателите са насърчавани да извършват морално блудство, т.е. да бъдат неверни на Бога. Учението е проследено до неговия сатанински произход (ст. 24, „дълбините на Сатана“). Сатана ще използва всякакви възможни средства, за да внесе в църквата всичко, което може, за да създаде хаос, да сведе църквата до нивото на света, да свали авторитета на Господ Исус Христос и, където е възможно, да унищожи свидетелството за Неговото Име. Нека постоянно да сме наясно с неговите „хитрости“.
Моите слуги
Църквата в Тиатир е била покварена от незаконно морално съединение със света. Идолопоклонството не се ограничава до буквално поклонение на материални образи. То включва поддаване на всичко, което замества или предизвиква Христос като върховен обект на сърцето.Всеки човек е отговорен пред Бога като такъв. Водачите, които заблуждават наивни индивиди (които Господ милостиво нарича „Моите слуги“) и/или позволяват такива да бъдат заблудени, имат значително по-голяма отговорност и ще бъдат съдени съответно (срв. Матей 13:13; Откровение 18:1-3).
Стих 21 „И дадох ѝ време да се покае от блудството си; но тя не се покая.“Покаянието е от съществено значение. Господ казва: „Дадох ѝ време да се покае… тя не се покая.“ За съжаление, призивът и възможността за покаяние останаха без внимание. „Жената“ не се покая, но тези, които бяха увлечени с нея, също бяха призовани да се покаят като индивиди.
Стих 22 „Ето, Аз ще я хвърля на легло, и онези, които прелюбодействат с нея, в голяма скръб, освен ако не се покаят от делата си.“
Ще я хвърля на легло
„Тя“, която е прелъстила Неговите слуги, ще срещне „своето“ наказание сред самата поквара, която „тя“ е насърчавала. Онези, които са „нейни деца“, следващи „нейния“ пример, също ще бъдат подложени на Неговия свят съд. Техният край е смърт, не просто физическа смърт на тялото, а морална и духовна смърт на душата.
Стих 23 „И ще убия децата ѝ със смърт; и всички църкви ще познаят, че Аз съм Този, Който изпитва бъбреците и сърцата; и ще въздам на всеки от вас според делата ви.“
Нейните деца
Тя е майка на блудници (17:5). „Нейните деца“ тук са произведените системи, а не индивидите в системите. Индивидуалната отговорност не се отменя от това, че си в система. За щастие, дори в зла система и в най-мрачните дни, Бог издига индивиди, които ще застанат за Него в зъл ден. В Тиатир общата картина беше много мрачна, но дори там имаше такива, които бяха готови да застанат за Бога.
Аз съм Този, Който изпитва бъбреците и сърцата (срв. Еремия 17:10).
Той вижда и знае не само делата, но и мотивите. Ето защо само Той може да издаде праведен съд. Исторически факт е, че Рим е бил имперската столица на познатия свят от около 750 г. пр.н.е. до около 500 г. сл.н.е. Също така е факт, че Рим става призната църковна (и политическа) столица на религиозния свят в така наречените „тъмни векове“ от около 500 г. сл.н.е. до около 1500 г. сл.н.е. За съжаление, описанието на Тиатир точно съвпада с духовните и моралните условия през този период. Нито един трезв, сериозен студент по писанията и историята не може честно да избегне това осъзнаване. По-специално, използваните термини описват точно отношението и претенциите на Римокатолическата църква. Признаването на злините на системата не намалява нуждата от християнска любов към индивидите, заблудени от системата. Този раздел предсказва крайния резултат от човешкото строителство, видян в пълна сила в глави 17 и 18. Виждаме също Божия съд над него, произнесен тук и изпълнен в глава 18. За щастие, тази книга ни дава и крайния продукт от Божието строителство в този свят, в глави 21 и 22.
Стих 24 „Но на вас казвам, и на останалите в Тиатир, на всички, които нямат това учение, и които не са познали дълбините на Сатана, както те говорят; Аз няма да ви наложа друго бреме.“ Винаги има елемент от невинни вярващи, които не са наясно с последиците от това, в което са замесени. Трябва да се направи всякаква отстъпка за такива, но те са призовани да бъдат верни на малкото, което знаят.
Стих 25 „Но това, което имате вече дръжте здраво, докато дойда.“
Дръжте здраво
Дръжте се, продължавайте, не се отказвайте.
Стих 26 „И който победи и опази Моите дела докрай, на него ще дам власт над народите.“
Победители
Църквата на живия Бог е стълб и основа на истината (1 Тимотей 3:15). Привилегията и отговорността да бъдеш победител се пада на онези, които навсякъде призовават името на Исус Христос като Господ (1 Коринтяни 1:2). Забележка: Терминът победител винаги се използва в единствено число. Той е плод на изключително лично индивидуално упражнение.
Моите дела
Това са дела, които Му угаждат, както делата, които Той вършеше, докато беше на земята, угаждаха на Отца (Йоан 8:29).
Власт над народите
Папата претендираше и продължава да претендира за върховна власт на земята. Този, който се противопоставя на претенциите на папата, получава това, което папата претендира – власт над народите; не сега, а в бъдещия свят.
Стих 27 „И той ще ги управлява с желязна тояга; както глинени съдове ще бъдат разбити на парчета: както и Аз получих от Моя Отец.“
Желязна тояга
Желязото означава дисциплинарна власт, докато медта означава съдебна власт. (Откровение 1:15; 2:18). Тази власт е призната за делегирана власт и авторитет (Йоан 5:22, 27) за разлика от папата, който претендира за върховна, неоспорима власт.
Стих 28 „И ще му дам утринната звезда.“Утринната звезда свети ярко, непосредствено преди зората, когато околният фон е най-тъмен. Тя е вестител на идващия ден, изобразявайки светлината на Неговото идване. Това е морална картина. На победителя е дадена светлината в душата му за идването на Господа, за да сложи край на системата, като изпълни Своята присъда върху нея. Тази светлина е дадена дори през Тъмните векове. Бог е запазил, дори в най-тъмните дни от историята на църквата, свидетелство за Себе Си в онези личности, които са имали правилни мисли за идването на Господа. Папата настоява да царува сега. Верният човек, на когото е дадена Утринната звезда, няма желание да царува сега. Той е готов да чака Господ да царува (2 Солунци 3:5; 2 Тимотей 2:12). Както винаги, Бог дава на верния човек светлина относно бъдещето, за да регулира отношението и поведението му в настоящия момент.
Стих 29 „Който има ухо, нека чуе какво говори Духът на църквите.“ Викът продължава да се разнася. Като част от настоящото свидетелство за Неговото Име, какъв трябва да бъде моят отговор?
