„Възлагайки всичките си грижи на Него; защото Той се грижи за вас“ (1 Петър 5:7)
Бог ни дава мир в Себе Си, който е отвъд нашето разбиране. Ние сме във връзка с Бога; Той е нашето убежище във всичко, и събитията не Го смущават. Той знае всичко и го знае предварително. Събитията не разклащат нито Неговия трон, нито Неговото сърце; те винаги изпълняват Неговите цели. Но за нас Той е любов; ние сме, чрез благодат, обекти на Неговата нежна грижа.
Той ни слуша и навежда ухото Си, за да ни чуе. Затова във всичко, вместо да се тревожим и да претегляме всичко в собствените си сърца, ние трябва да представяме молбите си на Бога в молитва, с моление и със сърце, което се разкрива. Ние сме човешки същества със знание за Божието сърце и знаем, че Той ни обича съвършено, така че дори докато отправяме молбата си към Него, вече можем да благодарим, защото сме сигурни в отговора на Неговата благодат, какъвто и да е той. Нашата молба е това, което трябва да Му представим. Нито е студена заповед да разберем Неговата воля и след това да дойдем пред Него; ние трябва да отидем при Него с нашите молби. Не се казва, че ще имате това, което искате, но че Божият мир ще пази сърцата ви.
Ние Му се доверяваме и Неговият мир, мирът на самия Бог, ще пази сърцата ни. Не се казва, че сърцата ни ще пазят Божия мир, но след като сме възложили бремето си на Този, чийто мир нищо не може да смути, Неговият мир пази сърцата ни.
Ние възлагаме тревогите си пред Него, Който поема грижата за всичко и знае всичко предварително. Постоянният мир на Бога на любовта успокоява сърцата ни. Той ни дава мира, който е в Него Самия и който е над всяко разбиране (или поне пази сърцата ни чрез него), както и Той Самият е над всички обстоятелства, които могат да ни смутят, и над бедното човешко сърце, което е обезпокоено от тях.
О, каква благодат! Дори нашите тревоги са средство да бъдем изпълнени с този чудесен мир, ако знаем как да ги донесем на Бога. Колко верен е Той.
