Великият Пастир идва на Земята
„И Йосиф също отиде от град Назарет... във Витлеем... Той отиде там, за да се запише с Мария... която очакваше дете. Докато бяха там... тя роди първородния си син, пови го в пелени и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в странноприемницата. И имаше пастири, които живееха на полето наблизо, пазейки стадата си през нощта. Ангел Господен им се яви и славата Господна ги осия, и те се уплашиха много. Но ангелът им каза: „Не бойте се, защото ви нося добра вест за голяма радост, която ще бъде за всички хора.“ Лука 2:4-10** NIV
Декември осъмва в градове, пълни със светлини и гирлянди. Всекидневни и кухни са изпълнени със семейство и храна. Червено и зелено украсяват всичко. За мнозина това е най-приятното време от годината. Чий ум не е изпълнен с топлина и вълнение при споменаването на Коледа? И все пак, какво общо има това с това Бог да стане човек?
Дядо Коледа изпълват търговските центрове. Коледни картички препълват пощенските ни кутии. Даваме подаръци на тези, които обичаме, и на някои, които едва познаваме. Какво общо има това с Въплъщението?
В нашите църкви подготвяме песни и сценки, за да пресъздадем историята на яслите. Децата учат стихове наизуст. Играем игри. Посещаемостта нараства, тъй като много повече хора идват да празнуват. Знаем ли какво празнуваме? Наистина ли са важни историите за ангели и пастири? Наистина ли нашето празнуване е вкоренено във вечния Божи план?
Въплъщението на Христос е момент от най-дълбоко духовно и историческо значение, защото, както научаваме от Евреи 1:1, чрез Исус Бог сега ни говори. Какво ни казва Той чрез коледната история?
Защо нямаше място в странноприемницата? Защо пастирите бяха първите, които видяха бебето Исус? Тези въпроси разкриват големия парадокс на Адвент. Пастирите бяха скромни хора, твърде незначителни, за да бъдат използвани дори като свидетели в съд. Те бяха смятани за нечисти, точно като отхвърлените и грешниците, за които дойде Исус. И все пак, те бяха първите, които получиха добрата вест. За тях дойде Бог.
Когато ханджията отпрати Йосиф и Мария, той несъзнателно изключи Божия Син от своята странноприемница. Отказвайки да помогне на нуждаещо се семейство, той пропусна един от най-невероятните моменти в историята. Така Исус не само се яви първо на тези без значителна обществена стойност, но и се роди на скромно място. Писанието учи, че Коледа е за това Бог да дойде при слабите и скромните. Дали нашето празнуване отразява това?
Разказаната история в Лука 2 описва раждане в студената кал, скрито от света. И все пак, гледайки как повечето от нас прекарват коледния сезон, човек би си помислил, че това е история за Бог, който идва да се присъедини към шумно, уютно парти в странноприемница, пълна със семейство, приятели, яйчен пунш и имел.
Ако вярваме на историята, ще променим традициите си. Празнуването на Адвент трябва да ни води към скромните, страдащите, бедните и грешните. Погледнете отвъд себе си; те са навсякъде около вас. Коледа е за това да донесеш радост на тези, които я нямат, а не да се скупчваш, за да се наслаждаваш. Промени ли истинската история на Коледа сърцето ти? Вярваш ли?
ЗА АВТОРА: Естер Кибор и съпругът ѝ Яков служат в библейски колеж в Кения, където тя преподава и ръководи отдела за служение и мисии, а той е президент.
ЗАБЕЛЕЖКА: Тази статия е препечатана с разрешение от „Надежда за отчаян свят“, CISF (Christian International Scholarship Foundation), Лейк Форест, Илинойс, 2003 г.
