Добро утро, Wi-Fi земя по целия свят. Днес ви поздравяваме в името, което е над всяко друго, името на Господ Исус Христос, на когото да бъде слава сега и завинаги. Амин. Добре дошли в нашата нова и подобрена Wi-Fi земя.
Знаете ли, тази седмица си спомних една история, която, ъ-ъ, може би има послание за нас и за това, през което преминаваме в живота си сега. Това е история за едно малко момиченце на име Джени. Тя беше на четири години, отиде до магазина с майка си и видя имитация на перлена огърлица. Влюби се в нея. Майка ѝ я погледна. Беше долар и деветдесет и пет цента. Тя каза: „Джени, това е малко скъпо. Може би можеш да си спестиш парите и да си я купиш.“ Джени каза: „Добре.“ И така тя се прибра вкъщи, преброи стотинките си. Имаше 24 цента. Започна да върши домакинска работа, да помага на съседката. Баба ѝ даде долар за рождения ѝ ден и тя имаше достатъчно, за да си купи огърлицата. Тя я обичаше. Никога не я сваляше. Носеше я през цялото време. Тя обичаше тази огърлица.
Е, баща ѝ идваше всяка вечер и ѝ разказваше приказка за лека нощ. И така, той дойде една вечер и след приказката каза: „Джени, обичаш ли ме?“ Тя каза: „Татко, знаеш, че те обичам.“ „Ще ми дадеш ли перлената си огърлица?“ „О, татко, не моята перлена огърлица! Ами куклата ми? Това е любимата ми кукла. Можеш да вземеш куклата ми.“ Татко каза: „О, нищо, скъпа. Обичам те.“ Целуна я за лека нощ.
Е, няколко вечери по-късно, когато дойде да ѝ разкаже историята, ъ-ъ, историята, приказката за лека нощ, той каза: „Джени, обичаш ли ме?“ Тя каза: „Татко, знаеш, че те обичам.“ „Ще ми дадеш ли перлената си огърлица?“ Джени каза: „Татко, татко, ето, вземи коня ми! Това е любимият ми кон. Толкова е забавно да си играя с него!“ Татко каза: „Нищо, скъпа“, и я целуна за лека нощ.
Няколко вечери по-късно той се връща, за да разкаже история, както обикновено, и Джени седи на леглото си, а устната ѝ трепери, и сълза се стича по окото ѝ, и, и тя каза: „Татко, толкова много те обичам.“ И татко каза: „Какво не е наред, скъпа?“ Той каза: „Толкова много те обичам“, и тя разкопча перлената си огърлица, имитацията на перлена огърлица, и я подаде на баща си. Сега и по лицето на баща ѝ се стичаха сълзи. И, и докато той взе тази имитация на перлена огърлица, той бръкна в джоба си и извади кадифена кутия с истинска перлена огърлица в нея.
Виждате ли, ние се държим толкова здраво за неща, а Бог има нещо по-добро, но Той не може да ни го даде, докато не се откажем от тези неща. Може би е връзка, може би са финанси, може би са пари, ъ-ъ, ъ-ъ, може би е дом, може би е, ъ-ъ, вашето следване или вашата популярност. Каквото и да е, надежда или мечта, за която се държите толкова здраво, Бог казва: „Имам нещо по-добро, но трябва да се откажеш от това. Трябва да се откажеш от него.“
На овчарите ангелът каза: „Не бойте се, защото, ето, ви нося добра вест за голяма радост за всички хора, защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, Който е Христос Господ.“ Виждате ли, Исус Христос, Той е истинското нещо. Той е хлябът от небето, който насища душата. Той е кладенецът, до който отивате и никога повече няма да ожаднеете. Имитациите на този свят са точно това, но само Бог може да даде реалност.
И може би в това време, в което живеем, тази пандемия, Бог изпраща послание до всички нас да се откажем от онези неща, за които се държим толкова здраво, и да Му позволим да изпълни ръцете ни, да изпълни сърцата ни с това, което е реално: познание за Божията любов чрез вяра в Господ Исус Христос, да Го познаваме все повече и повече. Нека това да е вярно за всички нас. В името на Исус, амин.
