Павел призова Тимотей да не се срамува от „свидетелството на нашия Господ“ (2 Тим. 1:8). Чудесното заключение, което се намира в горния стих, е резултат от това, което Бог е направил чрез Христос, „Който ни е спасил и ни е призовал със свято призвание“ (ст. 9). Каква е целта на нашето призвание? Тя е следната: „Както Този, Който ви е призовал, е свят, бъдете и вие свети във всяко ваше поведение“ (1 Пет. 1:15). Но не само това, освен това е „за да получите славата на нашия Господ Исус Христос“ (2 Сол. 2:14). Това спасение не е според нашите дела, а според Неговата собствена цел и благодат. Неговата цел, или воля, е Неговият преднамерен план да осъществи определени неща. Те ни бяха дадени в Христос преди началото на света. Бог Го направи техен пазител. Сега те са разкрити „чрез явяването на нашия Спасител Исус Христос“ (2 Тим. 1:10), Който чрез Своята смърт и възкресение ги е изявил напълно. Неговата смърт е основата, на която Божията цел и благодат бяха осъществени в нашето спасение. Освен това, Той „е унищожил смъртта и е извел наяве живота и нетлението чрез благата вест.“ Наследството на първия човек, Адам, е грях и смърт. Човекът е смъртен, и това е състоянието на всички. Грехът съкрати живота на човека (Рим. 5:12). Но Христос е извел „живота“, възкресенския живот, наяве и, тъй като човекът е също тленен и подложен на тление, „нетлението“ също. И така, при възкресението, „това тленно трябва да облече нетление, и това смъртно да облече безсмъртие“ (1 Кор. 15:53).
Бог е както нетленен, така и безсмъртен (1 Тим. 1:17; 6:16), и ние, по Негова благодат, ще участваме в тези качества по отношение на нашите смъртни тела.
Какво пълно спасение е нашето в Христос! То не е просто спасение на нашите души; но ще се разпростре и върху нашите тела при възкресението. Неговото име да бъде прославено!
