Днешният текст ни връща към началото на посланието, като отново повдига темата за Христос, седнал „отдясно на величието във висините“ (Евр. 1:3). Господ Исус е седнал на Божия престол отдясно на Него.
Имаме Първосвещеник, Който е възвишен до най-високото място – няма по-високо място от „дясната ръка на престола на величието в небесата“. Всъщност, Неговото място е описано и като „по-високо от небесата“ (7:26). Ако имаше по-високо място, Той щеше да е там, защото е достоен.
В нашия съвременен език ние използваме превъзходни степени и прилагателни по доста свободен начин до степен, в която те могат да загубят значението си. Казваме например, че едно ежедневно, банално събитие или тема е „страхотно“. Въпреки това, Библията не е толкова свободна с описанията си. Когато нарича Божия престол престол на „величие“, това е точно така. И нашият Първосвещеник е седнал там! Този, Който понесе моите грехове на земята, сега е увенчан със слава и чест отдясно на Бога. Къде тогава са моите грехове? Всеки лъч от тази слава е свидетелство за факта, че греховете ми са изчезнали. Той „винаги живее“, за да ходатайства за нас и се явява „пред Божието лице за нас“ (7:25; 9:24).
Дж. Н. Дарби веднъж каза: „След възкресението на Христос, всяка мисъл или учение, което представя земно свещенство, е сатанинско.“ Това е важно да се помни. Има история за възрастна жена, която умира в болницата, когато „свещеник“ влиза в стаята й, за да й даде „последните обреди“. Тя каза: „Нека видя ръцете ви“, което духовникът направи. След това тя каза: „Моля, напуснете стаята ми, защото моят Свещеник има следи от пирони в ръцете Си.“
