ЙОХАВЕД
„Беше най-доброто време, беше най-лошото време.“ Това са думите, които Чарлз Дикенс използва, за да започне своя роман от 1859 г., „Повест за два града“. Ако някой беше писал за еврейския народ 92 години преди първата Пасха, подобно прочувствено въведение, малко по-мрачно, би могло да бъде използвано: „Беше най-лошото време! ... Да, беше лошо, лошо, непоносимо лошо за еврейския народ!“
Всъщност авторът на Изход свърши перфектна работа, описвайки мрачната картина на онзи ден. Преразказ на Изход 1:11,13-14,22 описва условията: Египтяните поставиха надзиратели над израилтяните, за да ги измъчват с тежки товари. Те се трудеха да строят градовете-съкровищници Питом и Раамсес за фараона. Децата на Израел бяха принудени да служат с жестокост, което правеше живота им горчив с тежко робство при правенето на хоросан и тухли, и във всякакъв вид полска работа. Цялата им служба, в която бяха принудени да работят, беше с жестокост. И фараонът заповяда на целия си народ, казвайки: „Всеки син, който се роди от израилтяните, ще го хвърлите в река Нил.“
При такива трудни условия в безбожна страна, трябва ли една двойка дори да е мислила да има деца, знаейки, че новороденият син ще бъде осъден на незабавна смърт чрез удавяне? Това все още е въпрос, тъй като нещата стават все по-мрачни в този настоящ свят. Младите хора, които се женят днес, може да попитат: „Добре ли е да се раждат деца в този объркан, безбожен свят в това зло време?“
Влиза Йохавед
Ето едно име, което повечето от нас може да не помнят, но трябва. Тя имаше дете през онова ужасно време в Египет и толкова много повлия на живота му, че по-късно, дори след като беше отгледан от египетска мащеха, той никога не забрави корените си. Не знаейки еврейското име на сина си, ние го разпознаваме просто като „Моисей“. Йохавед илюстрира важен урок: как да бъдеш благочестива жена в днешния свят (виж Тит 2:3-5).
Погледнете тази вярна жена Йохавед – името ѝ означава „Йехова е славен“. Дори с малкото, което знаем за живота ѝ, изглежда, че тя отразяваше Неговата слава. Нейната история се намира в Изход 2:1-10, въпреки че името ѝ не е споменато там (виж Изход 6:20, Числа 26:59). В нея намираме благочестива жена в злия свят от онова време и като такава, прекрасен портрет за размисъл. Докато Евреи 11 просто ни казва, че Бог е видял, че нейните действия са били „чрез вяра“, Изход ни представя нейната прекрасна история, написана от сина ѝ – както е било напътствано от Божия Дух (2 Петър 1:21 KJV).
Тя имаше бебе
Четем: „И отиде един човек от Левиевия дом, и взе за жена една Левиева дъщеря. И жената зачена, и роди син“ (Изход 2:1-2). Въпреки ужасните условия на робство, опасност и суровостта на живота в безбожно общество, Амрам и Йохавед имаха три деца. Третото се роди по време на „смъртния указ“ и все пак, в тази ужасяваща среда, те имаха това дете! Вярата и действията на тази жена ме убедиха, че християните трябва да имат деца дори в днешния грозен, безбожен климат. В края на краищата, ако Божиите хора нямат деца за небето, от кого можем да очакваме да произвежда потомство и духовни водачи за Божията слава и народ?
Който се нуждаеше от защита
Продължавайки, четем: „И когато го видя, че беше хубаво дете, тя го скри три месеца“ (ст. 2). Без съмнение всяка майка вижда детето си като специално. Видя ли вярната Йохавед нещо забележително в сина си? От Деяния 7:20 научаваме, че той е бил „изключително красив“ – или „красив пред Бога“. Йохавед трябва да е разпознала, че това е необикновено дете, не само за нея самата, но, което е по-важно, че той е уникален пред Господа. Така всяка майка трябва да вижда всяко от децата си: като много специално в очите на Господа (Лука 18:16).
Можем да се съгласим, че всяко дете е благословение от Господа (Псалм 127:3) и че всяка майка копнее да защити скъпоценното си потомство от всички възможни опасности. Докато това изглежда е била нейната специална работа в разказа от Изход, важно е да се види, че тя е изпълнила задачата си с подкрепата и в съгласие със съпруга си Амрам. Това е направено напълно ясно в Евреи 11:23:
С вяра Моисей, когато се роди, беше скрит три месеца от родителите си, защото видяха, че беше красиво дете; и не се страхуваха от царската заповед.
Колко прекрасно е да имаме книгата Евреи, която потвърждава, че Йохавед е действала по общото убеждение на тази двойка. Изглежда, че тя е била определен „управител на домакинския отдел“ в дома под ръководството на съпруга си. Той трябва да е ценял нейните верни способности и е могъл да ѝ повери ръководството на дома (виж Притчи 31:10-31). Какъв пример за другите за това как да бъдеш благочестива жена в днешния свят! Така тя скри детето за тези три месеца с пълното доверие на съпруга си и с вяра в Господа.
Но детето трябваше да отиде на смърт
„И когато вече не можеше да го крие, тя взе за него ковчег от папур, и го намаза със смола и с катран, и сложи детето в него; и го постави в тръстиката край брега на реката“ (Изход 2:3). В книгата си за Изход (Рафтът на вярващия – Канада), Лесли Грант пише: „Всеки родител трябва да осъзнае, че всяко родено дете всъщност е под присъда на смърт от раждането си (поради грях). Чрез вяра, вярващият трябва да постави [всяко] дете на практика на мястото на смъртта, като го повери на Господа и на стойността на Неговата собствена смърт, чрез която единствено детето може да бъде спасено.“
Изглежда, че Йохавед е разбирала това. Тя е разпознала смъртната присъда на фараона над детето и вероятно, че Сатана, който е имал властта на смъртта, е стоял зад този владетел (Евреи 2:14). В послушанието на вярата тя е могла да постави сина си в Нил. Точно както Ной е преминал през потопните води в безопасността на своя ковчег, така и нейното малко дете е могло да бъде защитено по същия начин. Малкият ковчег от папур е държал детето, докато смолата и катранът (Битие 6:14) са държали водата навън. Какъв прекрасен урок преподава Йохавед в този акт на вяра: да поверим малките си деца (и да продължаваме да го правим, докато растат) на Господната грижа – нека бъдат защитени в ръката на Вечния и подслонени от кръвта на Господ Исус Христос, Който е способен да ги спаси докрай (Евреи 7:25).
От която тя го получи обратно
„И фараоновата дъщеря каза на [Йохавед]: Вземи това дете и го кърми за мен, и аз ще ти дам заплатата ти. И жената взе детето и го кърми. И детето порасна, и тя го доведе при фараоновата дъщеря“ (Изход 2:9-10). Докато Йохавед държеше бебето под свой контрол, тя кърмеше сина си през най-важните години на формиране. Въпреки че не знаем точно на колко години е бил Моисей, когато е бил доведен в египетския двор, времето, което е имала с него, трябва да е било използвано от тази вярна майка, за да вдъхне в сърцето на детето си идентичност с Бога и Неговия народ. Това учение е необходимо, преди всяко дете да бъде заявено от образователната система, която не познава Господа и е заменила Божията истина с човешките философии (Колосяни 2:8). Трябва да отбележим, че всеки баща има отговорността да наставлява децата си в пътя на спасението и доктрината на Христос (Второзаконие 6:6-7), като признава, че голяма част от тази задача пада върху (и е специална привилегия на) майката в дома – особено с малки деца. Със сигурност можем да предположим, че Йохавед е била ангажирана в тази конкретна област и като такава отново би била много добър пример за това как да бъдеш благочестива жена в днешния свят. Нейното влияние върху възпитанието на сина ѝ може да не е било забелязано, преди детето да бъде предадено на осиновителката му и нейното идолопоклонническо египетско влияние, но Йохавед е могла да научи детето си и след това да го предаде на Господната грижа, вярвайки, че нейният принос някой ден ще бъде възнаграден. Нейното наставление блесна ярко години по-късно, когато Моисей, чрез вяра, когато достигна години, отказа да бъде наричан син на фараоновата дъщеря, избирайки по-скоро да страда с Божия народ (Евреи 11:24-25).
Без съмнение има и други уроци, които могат да бъдат научени от изучаването на Йохавед – примерна жена, съпруга и майка. Нека нейният пример насърчи мнозина да бъдат като нея, благочестиви жени в днешния безбожен свят!
