Той го караше да суче мед от скала, и масло от кремъчна скала. (Второзаконие 32:13)Господ е моя канара и моя крепост, и мой Избавител; моят Бог, моята скала, в която намирам убежище; моят щит и силата на моето спасение, моята твърдина. (Псалм 18:2)И ЧОВЕК ще бъде като скривалище от вятър, и като заслон от буря, като водни потоци в сухо място, като сянка от голяма скала в изморена земя. (Исая 32:2)
Нека пътешествениците през изсъхналите пустини на Арабия разкажат колко утешителна е сянката на облак — която намалява жегата на сухо място. Нека пустинните скитници разкажат какво е да скрият обгорените си рамене от палещото слънце в сянката на скала. Колко по-голяма причина имам аз да се хваля с моята Скала! От прободената Му страна тече изворът на живота — който излива освежение в моята задъхана душа. Тук имам не само сянка от жегата, но и заслон от бурята.
Какво е по-твърдо от скала? Ветровете могат да разкъсат кедрите на Ливан и да ги изтръгнат с корените им: но тук бурите бият и се разбиват; вълните се блъскат и се чупят; времето витае и не разяжда кремъчната маса. Въпреки това, скалите не са броня срещу всяко нашествие от унищожение и разруха. Защото вижте, разгневените гръмотевици разкъсват техните високи върхове, и ядосани земетресения ги разтърсват от местата им, докато земята отдолу се отваря страшно и скрива тежките купчини. Но моята Скала ще стои твърдо завинаги, когато основите на земята се разклатят и стълбовете на небето затреперят! Там ще бъда в безопасност, когато градушката отнесе убежищата на лъжите; да, когато Бог ще излее върху грешниците — примки, огън и сяра, в яростната буря на гнева, аз ще пея в безопасност, бидейки обитател на Скалата на вековете, от която никога няма да бъда преместен!
Не е чудно тогава, че Божият светец вика от радост, бидейки обитател на високо, и имайки за свое място на защита крепостта от скали. Понякога, наистина, слепият свят е готов да твърди, че тяхната скала ги е изоставила, и че ако Бог беше техен Бог, със сигурност Той би се намесил за тях — когато виждат мъченици да отиват на екзекуция; някои на бесилката, а други да бъдат удавени в морето; някои на мъчения, а други на огън. Но тогава техният божествен Утешител невидимо ги придружава, и Този, чийто образ е като Божия Син, върви с тях сред огъня и раздухва пламъка. Това е Скалата, от която съм изпълнен с мед, Скалата, която излива реки от масло за мен.
Защитават ли ме скалите от пориви, от каквато и посока да духат? Така прави и моята Скала. Поривът от ада ли е? Е, Той има ключовете на ада и на смъртта. От грях ли е? Той е моята праведност. От Сатана ли е? Той е победил началства и власти. От скърби ли е? Той е моят състрадателен и любящ Първосвещеник. От загуби ли е? Той е моята изключително голяма награда. От кръстове ли е? Той прави всички неща да работят заедно за добро на Неговия народ. От мъка ли е? Той е моята радост. От тъмнина ли е? Той е моето Слънце. От съмнения ли е? Той е моят Съветник. От мъртвост ли е? Той е моят живот. От врагове ли е? Той е моят щит. От изкушение ли е? Той е моят избавител. От фалшиви приятели ли е? Той никога няма да ме остави, нито да ме изостави. От самота или изгнание ли е? Той е навсякъде присъстващ. От болест ли е? Той е моят лечител. От смърт ли е? Той е възкресението и животът.
О, славно убежище! О, сигурна защита! О, вечна крепост! Тук предизвиквам най-лошото, което земята и адът могат да направят. Отсега нататък ще живея чрез вяра, в ЧОВЕКА, който е моето скривалище от вятъра, моят заслон от бурята, моят поток вода в сухо място, моята сянка на голяма скала в изморена земя — докато всеки порив не отмине и нито един заплашителен облак не се появи в моето небе — докато моето небе не бъде украсено с вечен ден и всяка буря не бъде отнесена от въздуха, който дишам!
И ЧОВЕК ще бъде като скривалище от вятър, и като заслон от буря, като водни потоци в сухо място, като сянка от голяма скала в изморена земя. (Исая 32:2)
