От: А. Дж. Полък
Преди два-три дни, по време на наше посещение, срещнахме жена на средна възраст, със заболяване на гръбначния стълб, което ѝ пречеше да ходи.
По време на разговора ни тя каза: „Не мога да ходя много, но мога да говоря.“ Сега, като се има предвид, че тя беше поддържала непрекъснат разговор в продължение на няколко минути без никакви признаци на умора, ние си помислихме, че тя казва истината.
Когато напуснахме къщата ѝ, не можехме да не си помислим колко вярно мнозина от нас биха могли да повторят думите ѝ по отношение на нашия християнски живот: „Не мога да ходя много, но мога да говоря.“
Призивът за последователност
Сега говорещите трябва да бъдат и ходещи. Тъжно е и изключително унизително, когато има „високи приказки“ и „нисък живот“.
Божественият стандарт
В приношенията в Левит, вътрешностите и краката вървят заедно; тоест, привързаностите, и волята, и всичко скрито – открито само за Божието око – се изразяваше в чудния, съвършен живот на Господ Исус Христос и намери най-високото си изражение в Неговото принасяне Себе Си на Бога без петно.
Фарисеите, с презрение и омраза, можеха да попитат Христос: „Кой си Ти?“ Той можеше да отговори: „Същият, Който ви казах отначало.“ Неговите думи и дела – нека бъде казано с благоговение – винаги съвпадаха. Нямаше абсолютно никакво несъответствие между Неговата реч и Неговия живот. Той беше това, което казваше, че е. Какво свидетелство!
Така трябва да бъде и с нас. И точно в пропорция, в която думите ни карат хората да мислят, че сме по-съвършени, отколкото сме в действителност – по-отдадени, по-интелигентни в Божиите неща – точно в тази пропорция ние сме фарисеи и точно в тази пропорция нашите думи и нашите дела не съвпадат.
Опасността от непоследователна изповед
Говоренето без действие е безсилна, отвратителна лицемерие. То намира пълното си изражение в чистото изповядване.
Разговорите без дела пораждат повече неверници, поставят повече препъни камъни по пътя на тревожните грешници и нанасят повече вреда на Божията Църква, отколкото всяка външна атака. Едно тяло от последователни, усърдни християни е пълното опровержение на всички неверни аргументи, които някога са били изтъкани от поквареното сърце и глава на човека. Един млад мъж каза на своя пастор, че не неговата проповед е била използвана за неговото обръщане, а практиката на собствената му майка. В дългосрочен план животът говори повече за Бога, отколкото устните; и устните придобиват своята власт и сила само когато животът стои зад тях. Нека бъдем по-внимателни, че делата и думите съвпадат, така че в зависимост от Бога, чрез Светия Дух, да бъдем тук изцяло за Негова слава и употреба.
