Как можем да различим Божия глас от този на дявола?
„Бог не е човек, за да лъже ... Казал ли е Той, и няма ли да направи? Или говорил ли е, и няма ли да го изпълни?“ (Числа 23:19).
„Освети ги чрез Твоята истина. Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17).
„Дяволът ... не стои в истината, защото няма истина в него. Когато говори лъжа, той говори от своите си, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44).
Горните стихове помагат да се отговори на този въпрос. Бог не може да лъже! Той е абсолютно верен на Своето слово. Тит 1:2 и Евреи 6:18 потвърждават това. Бог винаги ще говори в съответствие с Неговото открито Слово, Библията – нашият единствен сигурен водач. Всеки път, когато чуем изявление, противоречащо на Библията, можем да бъдем сигурни, че това не е Божият глас, независимо кой го казва или колко привлекателно може да бъде то.
От началото на историята Сатана се е стремял да мами. В Едемската градина той постави под въпрос това, което Бог беше казал, а след това категорично го отрече. Той имаше наглостта да цитира Писанието в опитите си да изкуши Исус. Но когато сравним неговия цитат от Псалм 91:11-12 с това, което стихът всъщност казва, виждаме, че Сатана хитро изопачаваше Божието Слово. Господ го нарича убиец и лъжец от самото начало. Чрез своите лъжи той причини смъртта на нашите първи родители – първо духовно, а в крайна сметка и физически.
Сатана все още използва същите тактики, защото те служат на неговата цел. Той се обръща към нашите харесвания и похоти; той се радва да цитира погрешно и да прилага погрешно Божието Слово. Той е майстор фалшификатор и умишлено злоупотребява и прилага погрешно стихове, за да ни обърка. Той използва всяка възможност да обърне човека срещу Бога и след това се опитва да обърне Бога срещу човека.
В обобщение, това, което Бог казва, е абсолютно съвместимо с Неговото Слово. Светият Дух познава Библията, защото Той е нейният Автор. Но думите на Сатана винаги се опитват да ни водят по пътища, противоположни на Божиите. Той може да използва Писанието, но не според Божията цел. Неговите предложения са точно това, което ни харесва да чуем, и докато съвестта ни може да ни предупреждава, Божието Слово е нашият единствен сигурен водач. Колкото повече го четем и му се подчиняваме, толкова по-лесно ни е да различаваме между Божия глас и този на дявола.
Правилно ли е да призоваваме огън от Светия Дух, за да разпръснем силите на тъмнината?
В Библията огънят обикновено се използва за символизиране на съд. Всяка жертва, изгорена с огън на олтара, свидетелстваше за факта, че Христос един ден ще понесе Божия съд срещу нашите грехове. В един бъдещ ден Той ще извърши съд над всички нечестиви, хвърляйки ги в огненото езеро, Ада, където огънят не е и никога няма да бъде угасен (Марк 9:43-48). Отец е предал целия съд на Сина. Наистина, Той Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Човешкият Син (Йоан 5:22,27).
Никъде в Библията Бог не ни казва да призоваваме огън от Светия Дух, за да разпръснем силите на тъмнината. Всъщност, изобщо не четем за „огън от Светия Дух“. На Петдесетница „им се явиха разделени езици като огнени, и седна по един на всеки от тях“ (Деяния 2:3). Това се случи с учениците, които бяха всички единодушни на едно място в една къща в Йерусалим. Когато четем главата, намираме подчертан факта за многото езици (езици), на които те сега говореха чудните Божии дела.
Нищо повече не се казва за огън, нито се споменава огън при трите последващи случая, когато е даден Светият Дух (Деяния 8:17; 10:44-46; 11:15-16; 19:6). Йоан Кръстител, предтечата на Господ Исус, беше казал за Него: „Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.“ Той продължи да казва, че „Той ще очисти напълно гумното Си и ще събере житото Си в хамбара, но плявата ще изгори с неугасим огън“ (Матей 3:11-12; Лука 3:16-17). Събирането на житото в хамбара и изгарянето на плявата с неугасим огън са две различни дейности. Слава Богу, изгарянето на плявата с неугасим огън все още не се е случило. Освен това, това не е нещо, което ние трябва да правим, или дори което можем да правим, но този съд е запазен за Господа, за да го извърши.
Илия, пророкът на съда, призова буквален огън върху двама капитани и по петдесет мъже от всеки (4 Царе 1:9-12). Те бяха изпратени от нечестивия цар Охозия, за да го арестуват. И двамата капитани го нарекоха „Божи човек“ и нагло му наредиха да слезе от върха на хълма, където седеше. Тяхната наглост донесе съд върху тях и техните войници.
Години по-късно в същата област, когато Яков и Йоан поискаха разрешение от Господа да призоват огън върху самаряните, които им отказаха подслон, Той ги смъмри. Може би са смятали, че имат библейски прецедент за искането си, но Той им даде да разберат, че проявяват погрешен дух в искането си да отмъстят за тази обида. Той беше дошъл не да унищожава човешки животи, а да ги спасява (Лука 9:51-56).
Същият този Господ ни казва да обичаме враговете си, да благославяме онези, които ни проклинат, да правим добро на онези, които ни мразят, и да се молим за онези, които злобно ни използват и преследват (Матей 5:44). Ние трябва да бъдем синове на нашия Отец на небесата, Който прави добро на добрите и на лошите. А бронята, която Той ни дава, за да устоим срещу силите на злото, е подробно описана за нас в Ефесяни 6:10-18. Тази броня е отбранителна по природа, защото ни е казано да се съпротивляваме на дявола и той ще избяга от нас (Яков 4:7; 1 Петрово 5:9). Никога не ни е наредено да се борим с него.
В светлината на тези стихове от Писанието и в съответствие с целия тон на Божието Слово, не е наше място като християни да „призоваваме“ огън от Светия Дух, за да разпръснем силите на тъмнината.
