Какво е необходимо? Павел увещава вярващите във Филипи да бъдат „единомислени, да имат същата любов, да бъдат единодушни, на един ум“ (Филипяни 2:2 KJV). Как е възможно вярващи от различни културни и етнически среди, с уникални проблеми и трудности, да имат един ум? Отговорът е разкрит в друго изявление на апостола: „Нека този ум бъде във вас, който беше и в Христос Исус“ (Филипяни 2:5). Когато всички вярващи имат смирения ум на Христос, ние ще бъдем на един ум. Това е начин на мислене, който не е надут от суетна слава, а е фокусиран върху нуждите на другите. Христос беше Слуга на слугите, преди да стане Цар на царете. Нека този ум бъде във вас.
Ранната църква, според книгата Деяния, изглежда се е радвала на единомислие: „И множеството от вярващите бяха едно сърце и една душа; никой от тях не казваше, че нещо от притежаваното от него е негово, но всичко им беше общо“ (Деяния 4:32). Само когато вярващите са предали умовете, сърцата и душите си – да, всичко, което ги определя като жива личност – ще има пълно единство в тялото Христово. Защото Неговото Тяло, Църквата, не трябва да се състои от чужди обекти, които неблагоприятно влияят на божествената Му дейност чрез индивидуални и егоистични амбиции. Бог ни е разкрил чрез същността Си, че където пребъдва благочестието, там ще съществуват и индивидуалността, и единството в пълна хармония.
Какво се случва?
Как се отразява на местната църква, когато всички в общението станат напълно обединени с Христос? Ясно е, че ранната църква е постигнала това обединение с Христос – последствията от което са очевидни и до днес. Обърнете внимание по-долу на следните седем примера за единство на Църквата и чудотворните евангелски резултати.
1. Пример:
„Всички тези постоянстваха единодушно в молитва и молба“ (Деяния 1:14). „Когато настъпи денят на Петдесетница, всички бяха единодушно на едно място“ (Деяния 2:1).
Резултат:
„Всички се изпълниха със Светия Дух“ (Деяния 2:4), „И в същия ден се прибавиха към тях около 3000 души“ (Деяния 2:41).
2. Пример:
„И всеки ден постоянстваха единодушно“ (Деяния 2:46).
Резултат:
„И Господ прибавяше всеки ден към църквата“ (Деяния 2:47).
3. Пример:
„А Петър и Йоан отиваха заедно в храма“ (Деяния 3:1).
Резултат:
Куц човек беше изцелен (Деяния 3:8), и „много от онези, които чуха Словото, повярваха; и броят... беше около 5000“ (Деяния 4:4).
4. Пример:
„Те издигнаха гласа си към Бога единодушно“ (Деяния 4:24). „Вярващите бяха едно сърце и една душа“ (Деяния 4:32).
Резултат:
„Всички се изпълниха със Светия Дух и говореха Божието Слово с дързост“ (Деяния 4:31).
5. Пример:
„Всички бяха единодушно в Соломоновия притвор“ (Деяния 5:12).
Резултат:
„И още повече вярващи се прибавяха към Господа, множества от мъже и жени“ (Деяния 5:14).
6. Пример:
„И всеки ден в храма и по къщите не преставаха да поучават и да проповядват Исус Христос“ (Деяния 5:42).
Резултат:
„И в онези дни... броят на учениците се умножи“ (Деяния 6:1).
7. Пример:
„Възникна ропот от гърците против евреите, защото вдовиците им бяха пренебрегвани“ (Деяния 6:1). Забележете тук, че за първи път има разединение и делото на евангелизацията е възпрепятствано.
Резултат:
След като апостолите дадоха указания на християнското събрание – да изберат дякони, които да отговарят за служението на вдовиците – което ефективно разреши проблема, четем: „И това слово се хареса на цялото множество“ (Деяния 6:5). В резултат на възстановяването на единомислието, „Божието Слово се разрастваше и броят на учениците се умножаваше много в Йерусалим“ (Деяния 6:7).
В обобщение, ранната църква е била успешна в евангелизацията, когато е имало единство и Христово мислене сред учениците. Когато е имало разделение и фракции в Църквата, тяхното свидетелство е било опетнено, Духът е бил угасен и плодотворността е престанала. Урокът за всички нас е да се придържаме към ума на Христос. Това ще донесе единство на Църквата, която тогава ще има само една цел: „всичко да бъде за Божия слава“. В навечерието на Своите страдания Господ призна с молитвата Си неразривната връзка между единството и проявяването на Божията слава. „И славата, която Ти Ми даде, Аз им дадох, за да бъдат едно, както Ние сме едно“ (Йоан 17:22). Когато Църквата е обединена, Божията слава се проявява и неспасeните биват спечелени за Христос.
Какво можем да направим?
Антъни Норис Гроувс напуска доходоносна зъболекарска професия, за да стане мисионер в Индия през 30-те години на XIX век. Той и съпругата му раздават богатството си сред нуждаещите се в Англия и заминават за Индия, доверявайки всичките си провизии на Господа. Г. Х. Ланг пише в биографията, Антъни Норис Гроувс, за страстта на Гроувс към евангелското служение и необходимата единство сред Божиите работници за постигането му: „Когато възникне разногласие между работниците, те трябва или да се разделят, както Барнава и Павел, или работата изсъхва в корените си. Но духовното единство е духовна сила.“ 1
От тази страна на прославлението християните не винаги ще са съгласни. И все пак, след идването на Христос за Неговата Църква, имаме славното обещание, че всички братя ще дойдат в единство (Ефесяни 4:13). Дотогава нека бъдем обединени изцяло или да бъдем отделно обединени отчасти, за да продължи Великата поръка без пропуск. Когато придобием ума на Христос, ще можем да се молим нашите критици също да разпространяват евангелието на Христос. Павел е могъл да се радва на евангелското служение на своите критици, въпреки че те го клеветят, докато проповядват (Филипяни 1:17). Защо? Защото те проповядваха Христос!
Уорън Уиърсби, разказвайки по-съвременен пример за това безкористно отношение на ума на Христос, пише:
Исторически факт е, че двамата велики английски евангелисти, Джон Уесли и Джордж Уайтфийлд, не са били съгласни по доктринални въпроси. И двамата са били много успешни, проповядвайки на хиляди хора и виждайки множества да идват при Христос. Разказва се, че някой попитал Уесли дали очаква да види Уайтфийлд в рая, а евангелистът отговорил: „Не, не очаквам.“ Питащият казал: „Значи не мислите, че Уайтфийлд е обърнат?“ Уесли казал: „Разбира се, че е обърнат! Но не очаквам да го видя в рая, защото той ще бъде толкова близо до Божия престол, а аз толкова далеч, че няма да мога да го видя!“ Въпреки че се е различавал с брат си по някои въпроси, Уесли не е имал завист в сърцето си, нито се е стремял да се противопостави на служението на Уайтфийлд. 2
Бележки под линия
- Г. Х. Ланг, Антъни Норис Гроувс (Paternoster Press, Лондон: 1949), стр. 197
- Уорън Уиърсби, Коментарът за изложението на Библията, том 2 (Victor Books, Уитън, Илинойс: 1989), стр. 69
