„Но ще приемете сила, когато Светият Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8)
Колко малко човек знае или навлиза във великите реалности на новия космос! Вярвам, че това е съдбоносно време.
Ние сме били, като Израел от древността, потискани от филистимците в земята. Трябва, така да се каже, да си възвърнем владението. Били сме само номинални господари на нея. Тежка аномалия е да си номинално небесен, докато не си в небесна сила. Тук е нашият недостатък, високо име с ниска практика, небесен по име без практическите му черти.
Странен феномен е, че когато има съживление, дори в истинския смисъл, християните са по-заети с печеленето на души, отколкото със застъпничеството за Христос самите те. Вярвам, че първото нямаше да е недостатъчно, ако второто беше от първостепенно значение. Набирането е за армията; колкото по-постоянна е битката, толкова по-голяма е нуждата от новобранци; но да напуснеш фронта, за да набираш, не е напредък, а само прикритие за съвестта. Никой никога не е бил поставен за славата на Христос и разширяването на Неговото име, който да не се е радвал на обръщането на искрени души.
Никога няма по-добро набиране, отколкото в дните на успешни битки с врага. Има борба, без съмнение, за спечелване на душа; но когато човек може да засади небесния стандарт в присъствието на врага, тогава ние сме свидетели за Христос. Свидетелството е това, което се търси в този ден.
Всеки свидетел е трофей на силата на Христос на бойното поле. Без новообърнати не бихме могли да имаме свидетели; но има много новообърнати, които не са свидетели.
