Уроци от семейството на Марта, Мария и Лазар

УЧИМ СЕ ОТ СЕМЕЙСТВОТО НА Марта, Мария и Лазар

Да имаш близък приятел е чудесно. Но е още по-добре да имаш приятелско семейство, където можеш да се отпуснеш и да разговаряте заедно за проблеми и притеснения. Господ Исус имаше такова семейство, където можеше да се оттегли от натиска на Своето изключително служение – дома на Марта, Мария и Лазар. Тези трима братя и сестри най-вероятно бяха сред 120-те истински ученици на Господа в Йерусалим (Деяния 1:15). Той им се доверяваше и се наслаждаваше на тяхното гостоприемство и приятелство.

Те живееха във Витания, на по-малко от две мили от Йерусалим. Родителите им не са споменати, затова предполагаме, че вече не са били живи и че тези трима са били по-възрастни и неженени. Едно предание казва, че Марта отворила своя дом за Господа (Лука 10:38-42), което предполага, че тя е била по-голямата сестра и матриарх в дома.

Марта

Лука 10 ни дава поглед върху живота в този дом, с Исус като гост. Марта беше поканила Господа да посети и правеше приготовления за ядене. Виждаме я като по-голямата сестра, която беше добре организирана и искаше всичко да бъде направено както трябва. Дванадесетте ученици вероятно също бяха там за обяд, така че това не беше просто закуска, а по-скоро пълноценно ядене за гладни мъже.

Заета и разочарована, защото Мария не помагаше, Марта се оплака: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме е оставила да върша работата сама. Кажи ѝ да ми помогне!“ Отговорът на Господа я изненада и се помни като контраст между усърдно служение и благоговейна преданост: „Марто, Марто... ти се тревожиш и се безпокоиш за много неща, но само едно е необходимо. Мария е избрала по-доброто и то няма да ѝ бъде отнето“ (Лука 10:41-42).

Нямаше нищо лошо в това Марта да е заета с яденето – някой трябваше да го направи. Има много задължения, които приемаме за даденост, които са необходими за благополучието както на семейството, така и на посетителите. Марта беше организатор със сърце на служител и това беше похвално. Марти са необходими днес във всяка местна църква. Гостоприемството е важно служение и всяко семейство трябва да проявява гостоприемство към гостите. Един гостоприемен дом може да бъде възнаграждаващ, докато служим на нуждите на другите. Но гостоприемството изисква и работа, която трябва да бъде доброволно споделена от други членове на семейството.

Павел похвали много хора, чиито домове посети, и които му помогнаха по много начини (Римляни 16:3-16). Йоан похвали Гай като човек, който практикуваше гостоприемство, не само като приемаше гостуващи вярващи в дома си, но и като им помагаше практически по време на пътуванията им (3 Йоан 5-8). Павел също похвали Гай, чието гостоприемство беше благословение за него и за цялата църква (Римляни 16:23).

Има много задачи, които трябва да се свършат в една местна църква, и обикновено има само няколко души, които са готови да поемат тези отговорности. Някои смятат, че единственото ценно служение е проповядването или пасторската работа. Те смятат, че многото други неща, които трябва да се свършат, са за всеки друг, но не и за тях самите. Въпреки това, както всеки човек в семейството трябва да изпълнява своята роля, за да направи семейството щастливо и продуктивно, същото важи и за църковното семейство, тъй като осъзнаваме, че всеки член е важен за изпълнението на част за доброто на цялото (Ефесяни 4:15-16).

Понякога осъждаме Марта за нейната заетост и загриженост, но не бива да бъдем прекалено критични – работата трябваше да бъде свършена от някого. Нейното отношение и критиката към сестра ѝ бяха проблемът. Марта трябваше да спре да се тревожи за служенето и да запази фокуса си върху Господа, който щеше да се възползва от нейната дейност. Лука я описва като „разсеяна“ (Лука 10:40). Целта на нейното служение беше изгубена в заетостта на момента. Може би Марта трябваше да спре за няколко минути, за да се наслади на посещението и да послуша своя Господ.

Можем да изпаднем в същото състояние на духа като Марта. Докато обичаме Господа и искаме да Му служим, можем да станем толкова погълнати от това, което правим, че да се оплакваме, че другите не помагат. Губим фокуса си и забравяме, че работата е Господна и я вършим за Него. Когато това се случи, пропускаме най-важното и нашите времена на общение в нозете на Господа стават просто едно благочестиво упражнение, докато бързо преминаваме през движенията всеки ден. Разсейваме се от мисли за това, което трябва да се направи, и в крайна сметка не се наслаждаваме на Господа или не извличаме много от четенето на Библията и времето за молитва. Резултатът е безплодно служение. Ако предлагаме гостоприемство в дома си или в църквата, трябва да имаме усърдието на Марта, но да поддържаме приоритетите си правилни, така че това, което правим, да бъде в Неговата сила и за Неговата слава.

Мария

Някои може да си помислят, че Мария е била мързелива или безразлична към физическите нужди на своите посетители. Но това не беше така. Нейната заетост с Господа доведе до плодотворно благословение, както я виждаме по-късно като поклонничка, изливаща скъпия си парфюм върху нозете на Господа (Йоан 12:1-3). Най-ценното притежание на Мария струваше едногодишна заплата (Йоан 12:5). Тя даде най-доброто от себе си в акт на поклонение. Господ я похвали за този акт на любов, докато Юда, предателят, го нарече „прахосничество“. Неговото извинение беше, че може да се използва за подпомагане на бедните (Марк 14:4-5).

Исус каза, че Мария е избрала по-доброто – да прекарва време в нозете Му, да Го слуша и да Му се покланя. Отделяме ли време всеки ден да бъдем в Неговото присъствие? Ако никога не четем Неговото Слово, никога няма да Го опознаем наистина. Исус каза на Своите сънародници: „Това са Писанията, които свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:39).

Докато четем Писанието, нашата преданост към Господа ще се засили, така че нашето поклонение ще бъде по-смислено и благоуханно, изпълвайки не само сърцата ни, но и възлизайки до Божия престол. „Четирите живи същества и двадесет и четирите старейшини паднаха пред Агнеца... те държаха златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. И те пееха нова песен: „Достоен си... с Твоята кръв си изкупил хора за Бога“ (Откровение 5:8-9). Поклонението и хвалението са благоуханен парфюм за Бога.

Лазар

Всички семейства са имали изпитания и това семейство не беше по-различно. Марта и Мария изпратиха спешно съобщение за брат си Лазар до Исус: „Господи, този, когото обичаш, е болен“ (Йоан 11:3). Докато на сестрите им изглеждаше сериозно, Исус каза на учениците Си, че болестта няма да завърши със смърт, че всичко ще бъде за Божия слава (Йоан 11:1-44). Исус обичаше това семейство, но вместо да бърза да излекува приятеля Си, Той изчака още два дни, преди да отиде във Витания.

Господ отново направи поразително изявление: „Нашият приятел Лазар е заспал; но Аз отивам там, за да го събудя“ (Йоан 11:11). Учениците погрешно разбраха Неговото значение, мислейки, че Лазар е в процес на оздравяване. Затова Исус поясни: „Лазар е мъртъв, и заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате“ (Йоан 11:14). Когато Исус пристигна във Витания, Той срещна Марта, която каза: „Господи... ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. Но знам, че дори сега Бог ще Ти даде всичко, което поискаш“ (Йоан 11:21-22). Марта имаше вяра, както и проницателност.

Когато Господ ѝ каза, че Лазар ще възкръсне отново, тя си помисли за бъдещето, когато праведните ще бъдат възкресени, за да застанат пред Бога. Тогава Исус изрече онези думи, толкова често изричани на погребения: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, ще живее, дори и да умре; и който живее и вярва в Мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“ Отговорът на Марта показа, че тя знаеше кой е Исус наистина: „Да, Господи... аз вярвам, че Ти си Христос, Синът Божий, който трябваше да дойде в света“ (Йоан 11:27).

С тези думи в ума си, Марта се върна у дома и отиде с Мария до гроба на Лазар, където Исус плака с тях. Писанието ни казва, че като наш Велик Първосвещеник, Исус разбира, когато скърбим, и Той се застъпва за нас в присъствието на Бога (Евреи 4:14-16; 7:24-26). Неговата сила се прояви, когато Той извика Лазар от гроба. И Лазар, увит в погребални дрехи, излезе за радост на онези, които Исус скъпо обичаше.

Ние

Преживяванията на това семейство могат да ни научат много за нашия Господ:

• Той отговаря на нашите молитви в Своето време и по Своя начин (Йоан 11:6).
• Той ни учи, че има живот след смъртта (2 Коринтяни 5:8).
• Той има цел да допуска изпитания в живота ни (Яков 1:2-4; 1 Петър 1:6-7).
• Той е възкресението и животът (Йоан 11:25; 14:1-4).
• Той е отнел жилото на смъртта (1 Коринтяни 15:55-58).
• Той обича нашето поклонение и желае да седим в нозете Му (Лука 10:39-42).
• Той се интересува от живота ни, както се интересуваше от живота на това семейство (Йоан 17:14-20).

В много отношения това семейство беше много като вашето и моето. Поради това можем да намерим надежда и утеха, докато отговаряме на присъствието на Господа в нашето семейство.