Апостол Петър ни напомня, че тъй като сме свързани с Бог, който е свят, и ние също трябва да бъдем свети (1 Пет. 1:16). Думата „ако“ може да се преведе и като „тъй като“. Това ни помага да разберем потока на Петровото увещание. Тъй като нашият Отец на небесата е свят (Йоан 17:11) и тъй като Той е праведен (Йоан 17:25), ние трябва да приемаме греха много сериозно. Той никога не прави компромиси, когато става въпрос за грях, и ние също не трябва. Трябва да бъдем прощаващи и пълни с благодат, както е Той, след като грехът е изповядан и покаян. Но като любящ, грижовен Отец Той не толерира продължаващ грях.
В 1 Петър 1:17 Петър не говори за спасение, а за служение; не за нашия път към небето, а за нашите дела тук на земята. Този, който е истински спасен, трябва да живее свят живот пред Бога и хората.
Петър също така напомня на читателите си, че те са странници тук. Думата „престой“ носи мисълта за странстване, живеене като чужденци. Вместо да се обременяваме с нещата от този свят, които влияят на нашите привързаности към Христос и нашето служение към Него, ние трябва да живеем в страх. Това може да изглежда като странна дума за мнозина, но думата „страх“ тук не означава да живеем живот на страх. Тук страхът носи мисълта за живот на благоговение пред Бога, като Го държим в такова страхопочитание, че това влияе на начина, по който живеем от ден на ден. То носи мисълта да бъдем по-загрижени да Му угодим, отколкото да угодим на себе си или на другите. В края на краищата, ако живеем, за да угодим на нашия Бог, наистина няма значение на кого не угодим. И ако не угодим на нашия Бог, тогава наистина няма значение на кого угодим!
