ВЪПРОС:
Трябва ли да завършваме молитвите си в името на Исус, в името на Господа, в името на Исус Назарянина или как?
ОТГОВОР:
За разлика от много езически религии, Божието Слово не ни дава никакви установени формули, които да използваме, когато се молим. Всъщност, в Матей 6:7 Господ Исус ясно каза на Своите последователи да не използват празни повторения, когато се молят. Много християни или пренебрегват, или очевидно никога не са разбирали това, което Той толкова ясно е заявил, защото често повтарят дума по дума очертанието или модела, който Той дава за нашите молитви в Матей 6:9-13 и наричат това „Господнята молитва“. А забелязвали ли сте някога, че този модел за нашите молитви не завършва с думите „в името на Исус“ или с някое от другите изрази, споменати в горния въпрос?
В началото на служението на Исус, ако Неговите ученици имаха проблем или нужда, те идваха направо при Него. Нямаше нужда да се молят в Негово име, тъй като можеха да дойдат директно при Него. Когато четем евангелията, откриваме, че нищо не беше твърде трудно да се донесе пред Него.
В нощта преди да бъде разпънат, Той каза на учениците Си, че ще си отиде и те вече няма да могат да идват при Него, както са правили. Но Той ги увери, че могат да говорят с Бог Отец в Негово име: „Каквото и да поискате от Отца в Мое име, Той ще ви даде.“ Той им каза, че Отец ги обича, защото те са обичали Него и са вярвали, че Той е излязъл от Бога (Йоан 16:23-27). По-рано същата вечер Той обеща, че каквото и да поискат в Негово име, Той ще го направи (Йоан 14:13-14).
Забележете, че Исус не каза, в нито един от тези пасажи, че Неговите ученици трябва да завършват молитвите си с думите „в името на Исус“, нито с подобен израз. Никъде Той не посочва предпочитание, още по-малко заповед, относно какви думи трябва да използваме в нашите молитви. Докато човек слуша думи, Бог гледа на сърцето (1 Царе 16:7). Той знае нашето отношение на сърцето, когато се молим. Дали нашата молитва е просто някакъв ритуал, който сме научили и рецитираме, или рутинно вид молба? Чувстваме ли, че имаме право да напомняме на Бога за нещо? Благодарим ли на Бога, хвалим ли Го, покланяме ли Му се, застъпваме ли се за някого? Какво се опитваме да постигнем с нашата молитва?
Защо изобщо Бог трябва да слуша нашите молитви? Какво право имаме ние, нищожни създания от прах, да се приближаваме до Него, суверенния Създател на вселената? Ние идваме в името на Неговия Син. Ние със сигурност имаме привилегията да споменаваме това име пред Него, тъй като Той се радва да го чуе, но тъй като Той познава сърцата ни, такова споменаване не е специално необходимо за Него.
Разказва се история за войник, който отишъл да види бащата на своя приятел, който бил убит във войната. Бащата бил богат и живеел в имение. Слугите били готови да прогонят дрипавия войник, но споменаването на името на приятеля му променило всичко. Голямо било посрещането, което му било оказано! Нищо вече не било твърде добро за този приятел на сина, когото бащата толкова много обичал. Нито пък имало значение къде в изреченията си споменавал приятеля си. Всяко напомняне за сина му било сладко за ушите на този баща.
И така е с нашия Бог и Отец. Всяко споменаване на Неговия възлюбен Син е сладко за Неговите уши. Естествено, не можем да свързваме това скъпоценно име с нищо зло, нечестиво или несъвместимо с Неговата благословена личност! Но дали споменаваме Неговото име в началото, средата или края на нашата молитва – или дали просто сме пред Бога в стойността на това име, без да го споменаваме – наистина няма значение. Нито пък това име е мантра, която да се повтаря по един и същи начин всеки път, когато се приближаваме до Бога в молитва. Не, това би направило начина, по който произнасяме това име, по-ценен от това, което то представлява.
Много християни обикновено завършват молитвите си към Бог Отец в името на Господ Исус. Това не е погрешно, независимо какви думи използваме. Но нека си спомним чие име е това и какво означава това свято име. То не е магическа формула, която, ако бъде произнесена правилно, ще гарантира, че нашата молитва ще бъде чута и изпълнена. И когато говорим директно на нашия Господ Исус, ние се възползваме от благословената привилегия на незабавен достъп до Него. Необходимо ли е да Му казваме, че се молим в Негово име? Не е погрешно, но със сигурност не е и необходимо.
