В присъствието на все по-нарастващи отричания на Божествеността на нашия Господ Исус Христос, колко е добре за душите на светиите да се уверят във факта, че Този, Когото те почитат и изповядват като Изкупител, и признават като Господ, е наистина „Господ на славата“ (1 Коринтяни 2:8); „Този, Който е Бог над всички, благословен завинаги“ (Римляни 9:5, Р.В.), и „нашият велик Бог и Спасител, Исус Христос“ (Тит 2:14, Р.В.).
Той никога не е бил, никога няма да бъде, никога не може да бъде нещо по-малко от Син Божи и Бог Син. Именно такова изповядване на Неговото Име, което Неговият въпрос: „Вие кого казвате, че съм Аз?“, докато стоеше сред малката Си група от първите Си ученици, извлече от Симон Петър в пламенния отговор: „Христос Божи“ (Лука 9:20), а по-късно от Тома, Неговия някога съмняващ се последовател, думите на възхитително поклонение: „Моят Господ и моят Бог“ (Йоан 20:28).
Трябва да е угодно на Бога да чува Неговото Име изповядвано, Неговите претенции повтаряни и Неговите слави възхвалявани от устните на светиите на земята, където някога Той е бил „презиран и отхвърлен от хората“, и където, за претенция за равенство с Бога, хората „взеха камъни, за да Го убият с камъни“ (Йоан 10:31), и накрая Го разпънаха като богохулник (Лука 22:70-71). Бог търси пълно изповядване на Неговата Божественост, Неговата Вечна Божественост преди всички светове (Йоан 1:1), когато Той лежеше като младенец на гърдите на майка Си, когато живееше сред хората във формата на слуга, когато възкръсна от мъртвите с победоносна сила, и когато сега живее възцарен в величие на вечния трон като „Исус, Божият Син“ (Евреи 4:14).
Защото Този, Който стана плът (Йоан 1:16), сега е и винаги ще бъде Човек – безгрешен, безупречен и непорочен Човек – но Той никога не е преставал или не би могъл да престане да бъде Бог, или да се откаже от която и да е част от Своята Божественост. Който винаги е бил и е Бог, както и Син с Отца. Той е наш като такъв, завинаги. И в Него е нашият Живот. Той е нашият Господ, Глава на Църквата, Неговото тяло, и Глава над всичко ЗА Църквата. В Когото обитава цялата пълнота на Божеството телесно (Колосяни 2:9). Той е Божий и наш (1 Коринтяни 3:23), както ние сме Негови, за да бъдем обичани и водени, да бъдем ценени и хранени, през целия път и през всички дни, докато не Го видим такъв, какъвто е.
За Него нека пеем на Бога и да свидетелстваме на човека пълното изповядване на нашата вяра в Неговата вечна, пълна и абсолютна Божественост, Неговото равенство с Бога, Неговата истинска и съвършена Човечност и Неговата съвършена мъдрост и знание. Плачейки на гроба на Лазар, в знак на Неговата съпричастност към скърбящите сестри, призовавайки, с гласа на Неговата Божествена сила и величие, мъртвия човек обратно към живот. И накрая, възкръсвайки от собствения Си гроб като Победител над смъртта и ада. Кой може да се съмнява в Неговата Божественост или да отрече Неговата сила, пред празен гроб и зает трон? Нека благодарим на Бога за Божествен и съвършен Изкупител и Спасител. И нека пеем със сърце и глас, в небесен хор, пред лицето на най-новите отричания на дявола за Божествената слава на нашия Господ и Неговото превъзходно величие –
В Него най-съвършено изразени, Славите на Отца сияят, От ПЪЛНОТО Божество притежаван, Вечно Божествен!
