В първа част разгледахме по-добър свещеник, по-добър завет, по-добро светилище и по-добра жертва. Миналия месец разгледахме по-добра кръв, по-добра надежда и по-добри обещания. Този месец завършваме разглеждането на по-добрите неща, споменати в Евреи, като разглеждаме по-добра същност, по-добра страна, по-добро възкресение и по-добро нещо.
По-добра същност
„Защото вие... с радост приехте разграбването на имотите си, като знаехте в себе си, че имате на небесата по-добра и трайна същност“ (Евреи 10:34). Всички примери за вяра в Евреи 11 са там, защото те са се отказали от нещо в този свят, „избирайки по-скоро да страдат заедно с Божия народ, отколкото да се наслаждават на греховните удоволствия за кратко време“ (Евреи 11:25). Да вярваш, че Бог е способен да изпълни обещанията Си, е много по-добре, отколкото да грабиш всичко, което можеш в този живот, защото след като този живот приключи, вечната перспектива за невярващия е непоносима. Чрез две неизменни неща, Божиите обещания и Неговата клетва да спази тези обещания, ние можем да основаваме вярата си на неща, които все още не се виждат. И тъй като е невъзможно Бог да лъже, ние имаме силно утешение, че вярата ни не е напразна. Знаем, че ще получим цялата земя, която Бог е обещал.
По-добра страна
Бог обеща на Аврам земя и той излезе от родния си град Ур, без да знае къде отива. Тази земя по-късно стана известна като „земята, която тече с мляко и мед“ (Второзаконие 6:3). Дори днес тази земя е център на противоречия в Близкия изток и проблемно място за целия свят. Но Аврам „очакваше град... чийто строител и създател е Бог“ (Евреи 11:10). Единствената земя, която Аврам притежаваше в Ханаан, беше гробище (Битие 23:4,20). Такъв е този свят за нас, защото ние, подобно на Аврам, търсим същия град, Новия Йерусалим, защото това е по-добра страна. „Но сега те желаят по-добра страна, тоест небесна; затова Бог не се срамува да се нарича техен Бог, защото им е приготвил град“ (Евреи 11:16).
Къде е тази страна? Псалм 48:2 казва, че има красиво местоположение и е радост за цялата земя, наречена планина Сион, градът на Великия Цар. „Красиво“ буквално означава „на възвишение“. Това е възвишено или небесно място, чиято дължина, ширина и височина са равни (Откровение 21:16). То е огромно: 1440 мили (2400 километра) от всяка страна. То е толкова прекрасно, че царете в Псалм 48 бяха обзети от страх, когато го видяха: „Защото, ето, царете се събраха, минаха заедно. Те го видяха и така се удивиха; смутиха се и побързаха да избягат. Страх ги обзе там и болка, като на жена в родилни мъки“ (Псалм 48:4-7).
Това е градът, който има основи във вечността, поради любящата доброта на нашия Бог, Господ Исус, Който е влязъл в най-святото със Своята собствена кръв, за да извърши примирение за греховете на света. Резултатът от този съд е това, което е произвело този град. Той е град на обещанието и следователно майка на всички, които са деца на обещанието, както беше Исаак (Галатяни 4:26-28). Стената на града има дванадесет основи, носещи имената на дванадесетте апостоли на Агнеца, и дванадесет порти, носещи имената на дванадесетте племена на Израел. Тази стена или крепост е 144 лакътя, около 200 фута висока (94,5 метра). „Отивам да ви приготвя място. И ако отида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си; за да бъдете и вие там, където съм Аз“ (Йоан 14:2,3). Тази по-добра страна също има граница, която знаем, че е първото възкресение, отвъд което е неизвестното, освен това, което Божието Слово разкрива за него. Там няма нужда от слънце, нито от луна, защото Божията слава ще го осветява, а Агнецът е неговата лампа (Откровение 21:23). Тази страна, много по-добра от всяка, която познаваме сега, чака до това по-добро възкресение.
По-добро възкресение
В старозаветни времена „други бяха измъчвани, без да приемат избавление; за да получат по-добро възкресение“ (Евреи 11:35). Получаването на „по-добро възкресение“ предполага, че има възкресение, което не е толкова добро. Авраам вярваше във възкресението (Евреи 11:9), както и Йов (Йов 19:26). Даниил споменава две възкресения, едно за вечен живот, друго за срам и вечно презрение (Даниил 12:1-2). Исус разширява тези две възкресения, използвайки две различни думи за „извършено“. „Идва час, в който всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас и ще излязат; онези, които са вършили добро (единичен акт), за възкресение на живот; а онези, които са вършили зло (по навик), за възкресение на осъждение“ (Йоан 5:28-29). Единичният акт е да се доверим на Христос като Господ и Спасител. Да вършиш зло по навик означава да продължаваш в неверие.
Отново, какво трябва да направя, за да получа възкресението на живота? „Исус отговори и каза... „Това е Божието дело, да вярвате в Този, Когото Той е изпратил“ (Йоан 6:29). Това е единственият акт на вяра, който ни въвежда в по-доброто възкресение. Да не вярваш означава да практикуваш зло, като наричаш Бога лъжец (1 Йоан 5:10). Това води до нашето включване в другото възкресение, това за срам и осъждение.
По-доброто възкресение се нарича първо възкресение, защото ще се случи първо. „Блажен и свят е онзи, който има дял в първото възкресение; над такива втората смърт няма власт, но те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще царуват с Него хиляда години“ (Откровение 20:6). Другото възкресение, това на осъждението, ще се случи хиляда години по-късно. Мъртвите, „всеки, който не беше намерен записан в книгата на живота“, ще бъдат предадени за съд и след това „хвърлени в огненото езеро“ (Откровение 20:11-15). Не е ли тази „книга на живота“ същата книга, която Даниил споменава в Даниил 12:1? Моисей я споменава в Изход 32:32. Псалм 69:28 я споменава и за нея се говори четири пъти в книгата Откровение (3:5, 13:8, 17:8, 20:15).
Не е необходимо вашето име да бъде записано, тъй като то е било там от основаването на света (Изход 32:33; Откровение 17:8). Важното е да не бъде изличено. Ако е, то няма да бъде намерено там повече. Бог не желае никой да погине (2 Петър 3:9), така че името на всеки е там отначало. Но за онези, които упорстват в греха си срещу Него чрез неверие дори до смърт, Той изличава името им. „На човеците е определено веднъж да умрат, а след това съдът“ (Евреи 9:27). Да бъдеш победител чрез вяра в Господ Исус Христос означава името ти да не бъде изличено (Откровение 3:5). „Блажен и свят е онзи, който има дял в първото възкресение; над такива втората смърт няма власт“ (Откровение 20:6).
По-добро нещо
Облакът от верни старозаветни свидетели в Евреи 11 е предимно от израелски произход. „И всички тези, макар и да получиха добро свидетелство чрез вяра, не получиха обещанието: Бог беше предвидил нещо по-добро за нас, за да не бъдат те усъвършенствани без нас“ (Евреи 11:39-40). Те станаха свидетели на Божията вярност в изпълнението на Неговото слово чрез вярата, която имаха в това, което Той обеща, въпреки че никога не получиха пълното осъществяване на тези обещания, защото Бог все още щеше да призове от всички народи народ за Своето име. Израел е бил оставен настрана за известно време, докато не се изпълни пълнотата на езичниците. Междувременно Христос изгражда Своята Църква както от евреи, така и от езичници. Старозаветните светии ще бъдат включени в тази завършена сграда, защото „те без нас не бива да бъдат усъвършенствани“ (Евреи 11:40).
Тази епоха на Църквата, която е продължила почти 2000 години, е много по-добро нещо от това, което евреите са имали сами, защото сега и евреи, и езичници са едно. И двамата могат да ходят с Бога в силата на Духа, като „отхвърлят всяка тежест и греха, който така лесно ни оплита“ (Евреи 12:1). Вече не сме врагове, а синове: „Сине мой, не презирай Господното наказание“ (Евреи 12:5). Вече няма разлика между евреин и езичник в Божиите очи. „Братската любов да продължава“ (Евреи 13:1). Исус каза: „И други овце имам, които не са от тази кошара; и тях трябва да доведа, и те ще чуят Моя глас; и ще има едно стадо и един пастир“ (Йоан 10:16). Той можеше да каже чрез пророка: „Ще възвестя името Ти на братята Си; сред събранието ще Те хваля. Моята хвала ще бъде от Теб в голямото събрание; ще изпълня обетите Си пред онези, които се боят от Него“ (Псалм 22:22,25).
Това голямо събрание включва не само тези от събранието на Неговите еврейски братя, но и тези от всеки език, народ и нация. Бог винаги е имал предвид това голямо събрание с Господ Исус като Този, „Който е станал толкова по-добър от ангелите, колкото е наследил по-превъзходно име от тях“ (Евреи 1:4). Неговото наследство е това голямо събрание. Удивително е да мислим, че ние, които някога бяхме врагове и чужденци в умовете си чрез зли дела, сега съставляваме компанията на онези, които установяват пред наблюдаващата вселена, че Неговото име е над всяко име. Това е много по-добро нещо за всички нас, по-добра позиция, по-добро състояние, по-добра традиция.
Напълно ли сте убедени, че ще бъдете доведени до пълна зрялост? Виждали ли сте отново и отново колко по-добър е Синът от всеки друг, както и колко по-добър е Той за нас?
По-добри неща в Евреи
По-добър свещеник 4:14;7:7
По-добър завет 8:6
По-добро светилище 9:11
По-добра жертва 9:23
По-добра кръв 9:22
По-добри неща 12:24
По-добра надежда 7:19
По-добри обещания 8:6
По-добра същност 10:34
По-добра страна 11:16
По-добро възкресение 11:3
По-добро нещо 11:40
Очаквайте нова поредица от следващия месец.
