3 части увереност + 2 части възвеличен Христос = Радост
Ако християнската радост можеше да бъде произведена, то горната формула, извлечена от Филипяни 1:6, 14, 25 и 20, би могла да работи. Радостта е нещо, което се развива. Радостта ще расте, докато растем в увереност, „че Този, Който е започнал добро дело във вас, ще го довърши до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6 KJV). Радостта ще се умножи, когато станем уверени „да говорим словото без страх“ (Филипяни 1:14) и имаме увереност, че всяко обстоятелство, което Бог насочва за Своите деца, е за нашето „напредване и радост във вярата“ (Филипяни 1:25). Голяма радост ще бъде добавена, когато си спомним да възвеличим Христос в нашето „тяло, било то чрез живот или чрез смърт“ (Филипяни 1:20). Какво друго има в нашия опит освен тези?
Трябва да спрем да мислим за себе си. Гордостта поема по два пътя; единият е самовъзвеличаване – да се смятаме за по-велики, отколкото трябва; другият е самоунижение – да се смятаме за по-малко ценни, отколкото трябва. И двете са просто занимание със себе си.
Посланието до Филипяни, подобно на Второзаконие в Стария Завет, дава практическия резултат от положението на Божия народ в Неговите очи, както и резултата от нашето разбиране за нашето положение и за Него. Тук азът няма място. Всяка глава говори за Христос и за християнския отговор на това „име, което е над всяко име“ (Филипяни 2:9). Глава 1 демонстрира Христос над живота и как християните трябва да живеят. Глава 2 показва Христос над смъртта и как християните трябва да мислят. Глава 3 поставя Христос над славата и към какво християните трябва да се стремят. Глава 4 представя Христос над нещата и християните над обстоятелствата. Нека разгледаме всяка една.
Глава 1
Христос над живота и как християните трябва да живеят. Както споменахме по-горе, трябва да бъдем изпълнени с радост. Въпреки че кръстът беше пред Него, Христос можеше да каже: „Тези неща ви казах, за да остане Моята радост във вас и вашата радост да бъде пълна“ (Йоан 15:11). Павел написа това послание от затвора. Въпреки обстоятелствата си, той беше зает с Господ Исус. Можем да се наслаждаваме на нашите благословения и на утехата от нашата сигурност, без да се наслаждаваме на Христос; но няма нищо, което да насърчава стабилността и напредъка на душата по-добре от фокусирането върху Христос.
Не започна ли Петър да потъва в бурната вода, когато откъсна очи от своя Господ и започна да се фокусира върху заобикалящата го среда (Матей 14:28-30)? Както казва Павел: „Всички вие сте участници в моята благодат“ (Филипяни 1:7). Той се интересуваше от духовното благосъстояние на тези християни във Филипи, а не от собствените си окови. И когато някои други проповедници си помислиха да добавят страдание към оковите му, той просто се радваше, че Христос се проповядва (Филипяни 1:16-18).
Наистина е трудно да си представим този човек като мразещ Христос и убиец на християни. Колко прекрасна е Божията благодат! Нищо чудно, че отношението на Павел беше: „Защото за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка“ (Филипяни 1:21). Тоест, ако животът изцяло за Христос би довел до ранна смърт, тогава това би било в негова полза, защото смъртта е само врата към това да бъдеш с Христос. Неговата увереност беше, че Божията воля и път са най-добрите.
Нека изследваме себе си. Какви сме? Стоим ли твърдо в един дух, с един ум, борейки се заедно за вярата на евангелието (Филипяни 1:27)? Готови ли сме не само да вярваме в Христос, но и да страдаме заради Него (Филипяни 1:29) и да се радваме за това?
Глава 2
Христос над смъртта и как християните трябва да мислят. Едномислещите вярващи не са непременно тези, които имат едни и същи мнения, а тези, които имат Христовия ум: „Нека този ум бъде във вас, който беше и в Христос Исус“ (Филипяни 2:5). Като Самия Бог, Исус не би отложил задачата, поставена пред Него от Отца. Той слезе на тази сцена и след това в гроба. Той се наведе два пъти: първо от небесната висота, за да стане човек на тази изпълнена с грях земя; след това до дълбините на кръста с най-ниския грешник.
Той „се смири, като прие образа на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ, Той смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:7-8). Христос каза: „Затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината“ (Йоан 18:37), и в изпълнение на Божията воля „смъртта е погълната от победа“ (1 Коринтяни 15:54).
Има голяма радост и веселие в това да се направиш на никой. Това характеризираше сърцето на Павел: „Да, дори ако бъда принесен в жертва и служение на вашата вяра, аз се радвам и се веселя с всички вас“ (Филипяни 2:17). И както Павел писа за тях, това беше в сърцето на Тимотей – „Защото нямам никой като него, който естествено ще се грижи за вашето състояние“ (Филипяни 2:20); и в сърцето на Епафродит – „Защото заради Христовото дело той беше близо до смъртта, без да се грижи за живота си, за да допълни вашата липса на служение към мен“ (Филипяни 2:30)
Господ е казал: „Но който е най-голям между вас, ще бъде ваш слуга“ (Матей 23:11). Слуга е човек без репутация, лишен от всякакви права. Ние трябва да „ценим такива“ (Филипяни 2:29), с голяма стойност като скъпи за нас, защото те са като Христос.
Глава 3
Христос над славата и към какво християните трябва да се стремят. Ако в нашето християнство смятаме, че сме прекрасни модели на човечеството, помислете отново. Глава 3, за разлика от увереността в Бога от глава 1, показва глупостта да имаме каквото и да е доверие в плътта. Каква е нашата истинска цел? Дали е просто праведен живот, или е много повече?
Родословието на Павел е пред нас като пример за това как човек може да се уповава на плътта – тоест на наследство, религия или добри дела: „Обрязан на осмия ден, от рода Израелев, от племето Вениаминово, евреин от евреи; по отношение на Закона – фарисей; по отношение на ревността – гонител на Църквата; по отношение на правдата, която е в Закона – безупречен“ (Филипяни 3:5-6). И все пак Павел смяташе тези неща за загуба, а не за придобивка, в сравнение с познаването на Христос.
Без значение колко сме впечатлени от себе си, помнете тези четири истини за плътта и кръвта: „Плът и кръв не ти го е открила“ (Матей 16:17); „Защото нашата борба не е против плът и кръв“ (Ефесяни 6:12); „Плът и кръв не могат да наследят Божието царство“ (1 Коринтяни 15:50); „Не се съветвах с плът и кръв“ (Галатяни 1:16).
Плътта и кръвта са глупави, защото не могат да разкрият личността на Христос, Божията мъдрост. Плътта и кръвта са безсилни, защото не могат да попречат на Божията воля. Плътта и кръвта са безполезни, защото не могат да наследят Божието царство. Плътта и кръвта са ненужни, защото не са необходими за потвърждаване на Божия ум.
Докато преследваме нещата, които прославят плътта, губим целта си. Нашата цел е посочена във Филипяни 3:10. Павел желаеше да „познае Него (защото това е истинска мъдрост), и силата на Неговото възкресение (защото това е истинска сила), и общението в Неговите страдания (защото това има истинска стойност), като се уподобявам на Неговата смърт (защото смирението е това, от което наистина се нуждаем).“
Начинът да се издигнем над плътта е просто да забравим загубата, да забравим греха – защото Бог го е направил (Евреи 8:12; 10:17) – и да се стремим напред. Не бива да се свиваме от миналото, а да се протягаме към целта да бъдем като Христос. Голямата награда е да бъдем направени като Него. Така Той „ще преобрази нашето унизено тяло, за да бъде съобразено с Неговото славно тяло“ (Филипяни 3:21). Това е нашата цел, за да „имаме увереност и да не се срамуваме пред Него при Неговото идване“ (1 Йоан 2:28).
Глава 4
Христос над всичко и как християните са над обстоятелствата. Следователно, тъй като Христос е над живота, смъртта и славата, Той е над всичко. И тъй като имаме нашата цел и как трябва да мислим и живеем, можем да бъдем над нашите обстоятелства. Тази последна глава от Филипяни завършва с нашето мото за победа: „Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява“ (Филипяни 4:13).
Защо да бъдем претоварени от проблеми, когато Бог осъществява Своя план в живота на Своите деца? Защо да се оплакваме, когато трябва да стоим твърдо в Христос? Не позволявайте на кавгите да се конкурират с тази позиция (Филипяни 4:2). Не се обезсърчавайте, а се радвайте. Радвайте се!
Радостта е нещо, което трябва да решим да правим. Покаянието продължава и след спасението, защото трябва да се покаем за това, че сме обезсърчени или депресирани, и да решим да се радваме. „Веселото сърце е добро лекарство, а сломеният дух изсушава костите“ (Притчи 17:22). Нашите весели сърца могат да бъдат лекарство както за нас, така и за други хора.
Най-добрият метод за покаяние и обръщане на сърцата ни към радост е да мислим за „всичко, което е истинно, всичко, което е честно, всичко, което е праведно, всичко, което е чисто, всичко, което е любезно, всичко, което е достойно за похвала; ако има някаква добродетел и ако има някаква похвала, мислете за тези неща“ (Филипяни 4:8).
И нима нашият Господ не отговаря на критериите за всички тези неща? Доволни ли сме от Божието снабдяване за всички наши нужди? (Филипяни 4:19). Не са ли нашите духовни нужди по-важни от физическите ни? Да имаме весело сърце, доволно от всички „съкровища на мъдростта и знанието“ (Колосяни 2:3), може да ни накара да се издигнем над обстоятелствата си и Богът на мира ще бъде с нас (Филипяни 4:9).
Нека се поучим от това писмо, че радостният християнски живот произтича от истинското християнско мислене, така че да имаме цел в живота си и да живеем над нещата, които ни се случват. Нека Бог ни помогне да видим Христос над живота, над смъртта, над славата, над всички неща!
