Най-голямото бреме е вдигнато!
Като истински вярващи в Исус Христос, спасени чрез Неговата смърт и възкресение, ние не само имаме благословенията на спасението, но и привилегията да бъдем членове на Божието семейство и посланици на Господа в този свят (2 Коринтяни 5:20).
Преди спасението бяхме под осъждане за грях и обременени с вина, срам и празнота. Единственият, който можеше да запълни празнотата и да отнеме бремето на греха, беше Човекът, Христос Исус, който дойде в света като единствен посредник между Бога и човека (1 Тимотей 2:5). Само Той можеше да ни примири с Бога:
„Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене, защото Аз съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28-30 NIV).
Какво огромно благословение е да имаме простени грехове и мир с Бога!
Справяне с житейските тегоби
Въпреки че бремето на греха и вината е премахнато, има много други тегоби, които трябва да носим, докато вървим по житейския път. Има емоционални тежести, породени от определени ситуации, семейни проблеми и отговорността да осигуряваме различни нужди. Има междуличностни отношения, обтегнати от недоразумения, различия в мненията и житейски натиск. Има лични тегоби, произтичащи от грешни нагласи и лоши решения. Две от най-трудните тегоби за понасяне са внезапната смърт или неизлечимата болест на любим човек. Как можем да се справим със ситуации, които обикновено водят до депресия, отчаяние или разочарование?
Давид е бил преследван години наред от цар Саул, но все пак е можел да каже: „Благословен да е Господ, Бог нашият Спасител, Който всекидневно носи нашите тегоби“ (Псалм 68:19). Павел е имал живот, изпълнен с преследвания и трудности (2 Коринтяни 12:23-33; 12:7-10), но е можел да препоръча Исус като съвършения Носител на тегоби, защото опитът му е доказал, че нищо не е твърде трудно или тежко за Господа. „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитва и молба, с благодарност, представяйте своите прошения на Бога. И Божият мир, който надминава всяко разбиране, ще пази сърцата и умовете ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:6-7). Петър също е изпитал помощта на Господа в изпитания и е могъл да напише: „Всичките си грижи възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петър 5:7).
Винаги е по-лесно да кажем, че трябва да възложим всичките си грижи на Него, отколкото действително да го направим, когато настъпи кризата. Спомням си празнотата, която почувствах, когато нашият двегодишен син се покатери на библиотека с мраморен плот. Тя падна върху него и го уби на място. Със съпругата ми ни оставаха две седмици до завършване на испанските ни проучвания в езиков институт в Коста Рика, в подготовка за мисионерска служба в Колумбия. Помислихме си: „Как може Бог да допусне това да се случи? Не обеща ли Той никога да не ни остави, нито да ни изостави? Ако Той не може да защити децата ни в мирна Коста Рика, как можем да Му се доверим в насилствена Колумбия?“ Чувствах се объркан и уплашен, че Бог не е в състояние да се грижи за нас, както обеща.
Преди погребението много от другите студенти се опитаха да ни утешат в нашата болка и мъка. Въпреки това, някои от нещата, които казаха – като например: „Той е с Господа, което е много по-добре“ и „Разбираме как се чувствате“ – просто не помогнаха. Помислих си: „Как може това да е по-добре? Откъде можете да знаете как се чувствам?“ Изглеждаше, че имаше повече утеха от онези, които просто ни прегърнаха, плакаха с нас и седяха с нас, без да казват нищо. Чрез тях любовта, състраданието и топлината на Спасителя сияеха върху нас!
Едва по време на погребалната служба, когато лъч слънчева светлина премина през прозореца на параклиса върху лицето на нашето малко момче в ковчега, осезаем мир обзе мен и съпругата ми. Беше неописуемо! В този момент почувствахме, че Бог контролира всичко, че Той има цел във всичко, което се беше случило. Мирът беше толкова дълбок, че успях да кажа на събранието за реалността на Исусовото обещание:
„Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27).
Нашите изпитания ще укрепят вярата ни и ще ни дадат много по-дълбока оценка за Господа, отколкото бихме могли да получим, когато животът е изцяло гладко плаване.
„В това вие много се радвате, макар че сега за малко, ако е необходимо, може да сте скърбели в различни изпитания. Те са дошли, за да може вашата вяра – по-ценна от злато, което погива, макар и пречистено с огън – да бъде доказана като истинска и да доведе до хвала, слава и чест, когато Исус Христос се яви. Макар че не сте Го видели, вие Го обичате; и макар че не Го виждате сега, вие вярвате в Него и сте изпълнени с неизразима и славна радост, защото получавате целта на вашата вяра, спасението на душите си“ (1 Петър 1:6-9).
Бог е там за нас във всички изпитания на живота ни, но ние трябва да Го чакаме и да приемем утехата, която Той осигурява чрез Своето Слово и чрез грижовните (макар понякога несръчни) усилия на онези, които ни утешават.
Много години по-късно в Колумбия, когато животът ни беше застрашен от партизански революционери, живяхме месеци наред, сякаш всеки ден можеше да бъде последният ни. Въпреки това, през това време бяхме ежедневно насърчавани от Божието Слово. Стихове говореха директно на нашата нужда и Господ ни казваше да Му се доверим.
„Бог е наше прибежище и сила, винаги присъстваща помощ в беда. Затова няма да се страхуваме, макар земята да се разклати и планините да паднат в сърцето на морето“ (Псалм 46:1-2).
„Призови Ме в ден на беда; Аз ще те избавя“ (Псалм 50:15).
„Бъди ми скала на прибежище, към която винаги мога да отида; дай заповед да ме спасиш, защото Ти си моята скала и моята крепост. Избави ме, о, Боже мой, от ръката на нечестивите, от хватката на зли и жестоки мъже. Защото Ти си бил моята надежда, о, Върховен Господи, моята увереност от младостта ми“ (Псалм 70:3-5).
Стихове като тези станаха реални за нас и ни дадоха обновена увереност да се доверим на Господа.
Библията стана „живо“ Слово за нас, тъй като Бог я използваше, за да говори директно на сърцата ни в средата на бедата. Тя ни донесе утеха, мир, увереност и надежда. Стихове, които в миналото се отнасяха до библейски герои или ситуации, станаха послания за нас.
„Не съм ли ти заповядал? Бъди силен и смел. Не се ужасявай; не се обезсърчавай, защото Господ, твоят Бог, ще бъде с теб, където и да отидеш“ (Исус Навин 1:9).
Той ни даде мир в центъра на бурята. Често бях проповядвал за Господа, който идва при Своите ученици, докато те се трудеха през нощта в бурята на Галилейското езеро. Когато Той влезе в тяхната лодка, Той донесе мир и успокои бурята. Той не винаги отнема бурите на живота, но ни дава мир, докато преминаваме през бурите. По това време доказах реалността на това, което преди беше теоретично.
Бог е там в нашия час на нужда, но ние трябва да бъдем отворени да чуем Неговия глас и да Му позволим да ни говори чрез другите и чрез самото Слово. В трудни времена някои се обезсърчават, спират да се молят и спират да четат Писанието. Но в трудни времена трябва да постоянстваме още повече в четенето на Библията и в молитва, дори ако нямаме усещане за Божието присъствие.
Носене на тегобите на другите
Както Давид, така и Павел използваха опита си да разчитат на Господа в своите изпитания, за да насърчават другите. Те видяха как Господ ги защитава и използва техните трудни ситуации, за да укрепи вярата им и да изпълни Своите цели чрез тях. Давид написа много псалми, които са насърчавали хиляди през вековете. Павел подчерта необходимостта да помагаме на другите, като споделяме как Бог ни е помогнал.
„Благословен да е ... Отец на милостта и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всичките ни скърби, за да можем и ние да утешаваме онези, които са в каквато и да е скръб, с утехата, която самите ние сме получили от Бога. Защото както страданията на Христос се изливат в живота ни, така и чрез Христос нашата утеха прелива. Ако сме в беда, това е за ваша утеха и спасение; ако сме утешавани, това е за ваша утеха, която произвежда във вас търпеливо понасяне на същите страдания, които и ние страдаме“ (2 Коринтяни 1:3-6).
Исус каза на Своите ученици: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ще върши; и по-големи от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Той им каза, че няма да ги остави като сираци, но ще изпрати Светия Дух да живее в тях и да ги упълномощи да действат като Негови представители.
Когато се родихме отново в Божието семейство, Писанието казва, че Светият Дух дойде в живота ни (Римляни 8:9; 1 Коринтяни 6:19; Ефесяни 1:13; 4:30). Една от целите на обитаващия Дух е да формира характера на Христос в нас. „А ние всички, с открито лице, като в огледало отразяваме Господната слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18). Когато разглеждаме плода на Духа в Галатяни 5:22, лесно виждаме, че всяка добродетел по същество описва характера на Христос. Това означава, че когато плодът на Духа се вижда в нас, той всъщност показва Христос в живота ни. Когато преглеждаме живота на Исус в Евангелията, четем, че като видя тълпите с всичките им проблеми, Той се смили над тях. Ние също трябва да имаме същото състрадание към другите. Когато видим нужда, трябва да направим каквото можем, за да понесем това бреме. „Затова, докато имаме възможност, нека правим добро на всички хора, особено на онези, които принадлежат към семейството на вярващите“ (Галатяни 6:10). Павел пише на коринтяните: „Подражавайте на мене, както и аз на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Той също така каза на ефесяните: „Бъдете, прочее, подражатели на Бога, като възлюбени деца, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас като принос и жертва на Бога за благоухание“ (Ефесяни 5:1-2).
Как можем практически да покажем любовта на Христос? Как можем наистина да изпълним заповедта от Галатяни 6:2 да „носите един на друг тегобите си, и така ... да изпълните Христовия закон“? Очевидно това не се отнася до бремето на греха, което само Господ може да отнеме. Има различни гръцки думи, преведени като „бреме“. Те се различават по значение, но основно предават идеята за проблем, тежест, нещо носено, труд, усилие, болка, страдание, нещастие или трудност. С други думи, житейските тегоби.
Не можем да носим тегобите на всички, но можем да се огледаме около себе си, за да видим кой има практическа нужда, кой е депресиран, кой се нуждае от приятел, кой има семеен проблем или кой е болен? Не е нужно да търсим далеч, за да видим, че хората около нас страдат. Ако можехме само да виждаме през очите на Господа и с Неговото състрадание, щяхме да искаме да помогнем. Може да се чувстваме неадекватни, но трябва да осъзнаем, че повечето житейски тегоби са общи за всички нас. Господ ни е обещал, че винаги ще има начин да понесем бремето и да не се срутим под него.
„Никакво изкушение („изпитание“ амп) не ви е постигнало, освен човешко. И Бог е верен; Той няма да ви остави да бъдете изкушавани повече, отколкото можете да понесете. Но когато сте изкушавани, Той ще осигури и изход, за да можете да издържите под него“ (1 Коринтяни 10:13).
Тук нашият собствен опит може да ни помогне. Когато разпознаем конкретно изпитание, през което и ние сме преминали, можем по-добре да се свържем с нуждите на човека, който преминава през подобно изпитание. Установил съм, че сега мога да се свързвам много по-добре с някой, който се бори с рак. В продължение на четири години съпругата ми се бори с рак – с всички надежди и страхове, които вървят с лечението, ремисията и рецидива – преди най-накрая да се поддаде на тази ужасна болест и да се премести в небесния си дом. Изненадващо е колко много пъти Господ ме е водил до някой с подобно бреме, за съчувствие, молитва и насърчение.
И вие можете да използвате опита си, за да помогнете на другите да осъзнаят, че Господ е с тях, макар и долината да е тъмна и страшна. Ако не знаете какво да кажете, не казвайте нищо. Една голяма прегръдка и споделени сълзи може да са точно това, което е необходимо. Тихото седене с този, който носи бремето, може да ги утеши и да донесе усещане за Господното присъствие. Но избягвайте духовни клишета, които могат да имат обратен ефект и да отнемат от усилията ви да достигнете до страдащия. Може да се окаже, че посещение или дума на насърчение е всичко, от което се нуждае някой, който се чувства самотен или е прикован на легло поради болест. Но както и да проявим любов и състрадание, ние ще демонстрираме характера на Христос, докато споделяме бремето. Той ще използва нашите усилия, за да насърчи и благослови другите.
