Копнеж за изкупление
„Защото знаем, че цялото творение стене и се мъчи заедно досега. И не само то, но и ние самите... стенеме в себе си, очаквайки с нетърпение... изкуплението на нашето тяло.“ Римляни 8:22-23 NASB
Целият свят стенеше и страдаше заради човешкия грях; Неговото нещастие засягаше цялото човешко царство. Божият Син се смили над цялата ни болка и скръб, И остави славата Си, за да дойде на наша помощ.
Но ние бяхме в такава тъмнина на този болен от грях свят, Плюхме на нашия Изкупител и Го съблякохме от дрехата Му. Слънцето не смееше да Го изложи на погледа на Неговите мъчители, Докато Той издъхна за грешниците, когато пладнето се превърна в нощ.
Потъмнелият свят потрепери, както и трябваше, Да стане свидетел на своя Създател, прикован на дървен кръст. Изглеждаше, че Бог Отец изпусна мощен стон, Който разтърси цялото творение от мрачния хълм Голгота.
Но земята не можа да Го задържи; гробът предаде своите мъртви; Възкръсналият Исус стана глава на творението. Отец възкреси Спасителя, защото дългът на греха беше платен, Отворен гроб показваше мястото, където Той беше положен.
Творението все още стене от моралния грях на Адам; И копнее за изкупление от страдание и болка. О, побързай тогава, Господи Исусе, и завърши благодатта, Която победи греха и Сатана на ужасното място Голгота!— Бъд Морис
