„Всеки да дава според както е решил в сърцето си, не с неохота, нито по принуда; защото Бог обича онзи, който дава с радост. А Бог е силен да преумножи всяка благодат към вас, така че вие... да имате изобилие за всяко добро дело.“ 2 Коринтяни 9:7-8 NKJV
Този стих ни напомня, че Бог е способен да осигури всичко необходимо за Своето дело, като раздвижи сърцата на Своя народ да дават доброволно. Господ определя приемливия дарител като такъв, който дава „доброволно, от сърце“ (Изход 25:2). В Изход 35:5 Господ казва на Своя народ, че само тези, които имат „доброволно сърце“, трябва да дават.
Тогава Изход 35:21 записва отговора на народа: „И дойдоха всички, чието сърце беше раздвижено, и всички, чийто дух беше доброволен, и донесоха Господния принос за работата.“ Изход 35:29 потвърждава, че единствените приноси, приемливи за Господа, бяха доброволни „приноси“ от мъже и жени, „чиито сърца бяха доброволни.“
Бог не иска нашето даване да бъде „неохотно задължение“, а по-скоро „въпрос на щедрост“, защото Той наистина иска да бъдем „весели“ дарители, които „жънат изобилно“, докато виждаме Неговата „благодат да изобилства“ към нас (2 Коринтяни 9:5-8). С други думи, Той иска да благослови тези, които дават със знанието, че всичко, което имат да дадат, е дошло от Него. Колкото повече даваме това, което Той вече ни е дал, толкова повече Бог ни дава да даваме.
В 1 Летописи 29:9 ни е казано, че тези, които дадоха за построяването на храма, „се радваха, защото... с предано сърце бяха принесли доброволно... и цар Давид също се радваше много.“ Когато даваме доброволно, от сърце, ние можем да се радваме в нашето даване. И когато правим това, Този, Чието дело е, също се радва.
