„Тя направи каквото можа“ (Марк 14:8)
Всички сме изпитвани от трудни времена. В настоящия момент мнозина от нас са в обстоятелства, които никога досега не сме преживявали, тъй като събиранията са отложени. Тогава просто ли седим вкъщи и не правим нищо, или правим каквото можем?
Мария от Витания беше подготвена за такива обстоятелства и беше отделила за Господа нещо много ценно. Тя чакаше момента, когато ще може да го даде на Господа.
В Йерусалим главните свещеници и книжниците търсеха как да хванат Господа с хитрост и да Го убият, тъй като бяха мотивирани от завист. Това донесе както опасност, така и трудност за всеки, който обича Господ Исус. Но в онзи дом във Витания, в който Марта беше приела Господа и където живееше брат ѝ Лазар, когото Господ беше възкресил от мъртвите, имаше посрещане за Господа. Той знаеше това и се оттегли там в онази най-тъмна от всички нощи. Така Мария се възползва от възможността, която чакаше.
Господ беше напълно наясно с много ценната кутия с чисто миро, която Мария имаше, тъй като без съмнение Той беше създал обстоятелствата, при които тя попадна в нейно притежание. Въпросът беше дали тя ще го използва за себе си, тъй като вероятно с него щеше да бъде помазана в деня на сватбата си и така да привлече вниманието към себе си, или ще го даде на Него, за да бъде Той обект на вниманието на всички.
Това е много практичен въпрос, в който всички сме замесени, защото Господ е дал на всеки от нас нещо, което може да бъде използвано за самозадоволяване, или може да бъде използвано за славата на Господ Исус. Всеки истински вярващ е запечатан от Светия Дух и, като роден от Бога, има нова природа, която може да отговори на скъпоценното Божие слово и да бъде въведена в насладата от Бога като истински поклонник. Но първо трябва да се предадем на Бога, а след това и всичко, което имаме. Давид каза в 1 Летописи 29:14: „Защото всичко е от Тебе, и от Твоето дадохме на Тебе.“
Господ Исус не очаква от нас да правим това, на което не сме способни, или да даваме това, което не притежаваме; само Той знае какво имаме и може да каже: „Тя направи каквото можа.“ Думите на Павел към филипяните: „Защото всички търсят своето си, а не това, което е Исус Христово“ (2:21), са предизвикателство за нас: Мое ли е или Негово?
Мария нямаше никакво съмнение в това. Като седеше в нозете Му и слушаше думите Му, тя беше започнала да Го обича повече от всеки друг, и всичко, което имаше, тя притежаваше като Негово. И така четем в Йоан 12:3: „Тогава Мария взе литра миро от чист нард, много скъпо, и помаза нозете на Исус, и избърса нозете Му с косата си; и къщата се изпълни с благоуханието на мирото.“
Имаше някои, които оценяваха този нард на 300 динара, което се равняваше на годишната заплата на един работник, но оценката на Господа беше изключително по-голяма от това и оправдаваше думите Му: „Истина ви казвам, където и да бъде проповядвано това благовестие по целия свят, това, което тя направи, ще се говори за неин спомен.“ Може ли да има по-висока похвала от тази за нещо, направено за Него?
За разлика от Мария и това, което тя направи, четем в Лука 19:20–26 за злия слуга, на когото беше даден само един талант, който той очевидно смяташе за маловажен, тъй като го беше запазил увит в кърпа (кърпа за пот) вместо да го използва, за да се увеличи. Той явно беше мързелив, тъй като нямаше нужда от кърпа, за да избърше потта от лицето си, и вместо това я използва, за да увие таланта, който му беше даден да използва за господаря си. Той със сигурност не направи каквото можа, а си почиваше и не правеше нищо, и така попадна под осъждане. В стих 26 Господ прилага тази притча към всеки от нас: „Защото ви казвам, че на всеки, който има, ще му се даде; а от този, който няма, дори и това, което има, ще му се отнеме.“
Нека от истинска привързаност към Христос използваме това, което Той ни е дал за Негова слава, и така в един бъдещ ден да получим Неговата похвала: „Тя направи каквото можа.“
