В християнския живот въпросът е не само какво чуваме, но и как чуваме.
Възможно е да слушаме Божието Слово с отношение на безразличие. Можем да четем Библията, както бихме чели всяка друга книга, привидно незаинтересовани, че Всемогъщият Бог ни говори в нея.
Можем да слушаме с критично отношение. Тук поставяме човешкия интелект над Писанията. Ние съдим Библията, вместо да оставим Библията да ни съди.
Можем да слушаме с бунтовно отношение. Когато стигнем до части, които се занимават със строгите изисквания на ученичеството или с подчинението на жените и покриването на главата, ние се разгневяваме и напълно отказваме да се подчиним.
Можем да бъдем забравителни слушатели, като човека в книгата на Яков, „който поглежда естественото си лице в огледало; защото щом се е погледнал и си е отишъл, веднага е забравил какъв човек е бил“ (Яков 1:23, 24).
Може би най-често срещаният клас са безчувствените слушатели. Тези хора са чували Словото толкова много, че са станали нечувствителни. Те слушат проповед механично. Тя се е превърнала в рутина. Ушите им са отегчени. Тяхното отношение е „Какво можете да ми кажете, което вече не съм чувал?“
Колкото повече слушаме Божието Слово, без да се подчиняваме на това, което чуваме, толкова повече ставаме съдебно оглушени. Ако откажем да чуем, губим способността да чуваме.
Най-добрият начин да слушаме е да слушаме благоговейно, послушно и сериозно. Трябва да подхождаме към Библията с решимостта да правим това, което тя казва, дори ако никой друг не го прави. Мъдрият човек е този, който не само слуша, но и действа. Бог търси хора, които треперят от Неговото слово (Исая 66:2).
Павел похвали солунците, защото когато чуха Божието слово, те не го приеха „като човешко слово, но както е наистина, Божието слово“ (1 Солунци 2:13). По същия начин трябва да внимаваме как слушаме.
