Поредица– май 2025 –Списание Благодат и Истина
Библейски герои
Извлечения от Стария Завет
Част 25
Молитвеният живот на Даниил
А когато Даниил научи, че указът е подписан, той отиде у дома си. И в горната си стая, с отворени прозорци към Йерусалим, той коленичеше три пъти този ден, молеше се и благодареше пред своя Бог, както му беше обичай отдавна. —Даниил 6:10 Нова версия на крал Джеймс
Времената на езичниците
Даниил беше изгнаник, живеещ във Вавилон, далеч от Йерусалим, града на Бога на бащите му. След като Йерусалим беше паднал в ръцете на Навуходоносор, царя на Вавилония, настъпи значителен обрат в историята на Божия народ. Йерусалим, избраният град, вече не беше обиталището на Бога на земята и центърът на Неговото управление. В Божия поглед Израел беше станал „Ло-Амми“, тоест „не Мой народ“ (Ос. 1:9). Бог вече не можеше да ги разпознава като народа, който Му принадлежеше, или като този, от който Той можеше да упражнява Своето праведно царуване.
В книгата Даниил намираме Бога като „Бог на небето“ (2:18-19,37,44), тъй като Той се беше оттеглил от Своя трон на земята към Своя небесен трон. Правителствената власт на земята беше дадена в ръцете на Навуходоносор, който упражняваше абсолютна власт над хора и зверове (2:37-38). Бог беше предал Своя народ и град в ръцете на този световен владетел (1:1-2). Това възвести нова ера: „времената на езичниците“ (Лк. 21:24). През този период народите заемат видно място. Периодът ще продължи до второто пришествие на Христос и установяването на Неговото царство. В края на историята на световните сили, Богът на небето ще установи вечно царство: царството на Човешкия Син (Дан. 2:44, 7:13-14). Тогава Израел ще бъде възстановен като Божи народ и Йерусалим отново ще бъде център на световно господство.
Може да се прокара линия от първия владетел, Адам (Битие 1:28), през Давид и Соломон, които седяха на Господния престол в Йерусалим (1 Лет. 29:23), до истинския Княз на мира (Исая 9:6-7). Той е Христос, под чиито нозе всичко на небето и на земята ще бъде подчинено (Пс. 8:6; 1 Кор. 15:24-27). Неговото управление ще сложи край на господството на народите, които, подобно на Израел, са се провалили и са обърнали гръб на живия и истински Бог. Христос, Камъкът от Даниил 2 и Синът Човешки от Даниил 7, е антиподът на главата на езичниците. Той ще заеме мястото на Навуходоносор, който скоро изгуби моралното право да упражнява световно господство. Когато се появи Христовото царство, справедливостта и мирът най-накрая ще възтържествуват.
Даниил и неговите приятели като примери за нас
Книгата на Даниил е значима не само защото описва хода на световната история, но във връзка с, а често и в контраст с историята на световните сили, книгата описва предизвикателства за остатъка от Божия народ, представен тук като Даниил и неговите трима приятели. Записът е много интересен, защото в този верен, малък остатък можем да видим и картина на вярващ в Библията остатък в последните дни на християнството, дните на изповядващата се Църква.
Затова книгата на Даниил съдържа много уроци за нас, защото „времето е дошло да започне съдът от Божия дом“ (1 Петр. 4:17). Както в онези дни, когато неверният Израел трябваше да бъде оставен настрана, съдът над Божието свидетелство на земята предстои. Живеем в опасни времена и Бог търси остатък, който е верен на Неговото Слово и посветен на мястото, където Бог избира да пребъдва Неговото име (помислете за Откр. 3:8).
Точно както Йерусалим, градът на великия Цар, винаги е играл жизненоважна роля в живота на Даниил, така и ние трябва да ценим небесния Йерусалим, Църквата на живия Бог и разкривател на божествена светлина тук на земята (Мат. 5:14; 1 Тим. 3:15; Евр. 12:22; Откр. 21:9-10). Даниил държеше прозорците си отворени към Божия град, когато се молеше. Три пъти на ден очите му бяха насочени към града на неговите предци (срв. 3 Цар. 8:27-53). Сърцето му беше там, в града, където някога Бог беше направил името Си да обитава, град, който беше в руини.
В Даниил 9 виждаме, че той се молеше и отправяше молби за светия град, като вземаше предвид пророческото слово (ст.2). Затова му беше дадено прозрение за бъдещото възстановяване на града, както виждаме в добре познатото пророчество за 70-те седмици (ст.24-27). Отношението на Даниил е точно такова, каквото трябва да бъде и нашето към Църквата като настоящо обиталище на Бога в Духа. Загрижени ли сме за нейното благосъстояние? Засягат ли ни нейните интереси? Насочваме ли погледа си към Църквата такава, каквато е според Божиите мисли, въпреки всичките ни провали, които превърнаха толкова голяма част от нейната красота в руини?
Ако е така и ако ние, като Даниил, отправяме молби за града и Божия народ, Бог също ще ни даде превъзходен поглед върху бъдещето на Неговия град. Тогава можем да насочим очите си към онзи небесен град, Новия Йерусалим, който ще слезе от Бога от небето в ослепителна красота. Така пророческото слово е „потвърдено“ (2 Пет. 1:19). Божиите планове няма да се провалят и Неговите съвети относно Църквата – която е толкова тясно свързана с Него и Сина на Неговата любов – ще бъдат славно изпълнени. Вярата може да разчита на това, защото има отворени прозорци към небесния град.
Този, който побеждава
Междувременно ние се стремим да бъдем верни на Божието Слово в тези мрачни дни преди Христовото идване. Всред цялото настоящо разложение, нашето желание е да принадлежим на победителите, които чуват какво казва Духът на църквите (Откр. 2–3). Ние трябва да показваме характеристиките на верен остатък и да се опитваме да прилагаме на практика истините относно Църквата като храм и град на Бога, невеста и тяло на Христос.
В книгата на Даниил виждаме човек, който в обстановка, враждебна към Бога, получи прозрение в Божиите мисли. Ние също живеем като странници в свят, пълен с идолопоклонство, сред един християнски Вавилон, където служенето на Бога се смесва с поклонението на идоли (срв. Дан. 5:3-4; 1 Пет. 5:13; Откр. 16–17). И все пак, ние сме привилегировани да познаваме Божиите мисли относно бъдещето на света и Църквата. Посланията и Откровението разкриват какво предстои да се случи. Познаването на Божието Слово, разбирането на Неговите мисли, ще ни спаси от негативните влияния на света. То ще ни помогне да се държим като „онези, които са мъдри“ (Дан. 12:3). Тогава хората ще видят, че Духът на Бога обитава в нас и че светлина, разбиране и превъзходна мъдрост се намират в нас (срв. 5:14, 11:33).
Опазването и вътрешното просветление на остатъка от Божия народ в един идолопоклоннически свят е основна тема на книгата Даниил. Името на пророка означава „Бог е моят съдия.“ Бог се застъпва за Своя народ и им отдава справедливост. Той ги превежда през трудностите, които срещат, и им дава помощта на Своя Дух.
В Даниил 1 виждаме твърдата решимост на Даниил и неговите приятели да не се оскверняват с храната и виното на царя, които бяха посветени на идоли. Бог възнагради тяхната вярност и ги благослови в тяло и душа. Те се оказаха, че надминават по мъдрост и знание всички останали в двора.
Даниил 2 описва световните империи като голяма статуя с човешки образ, а Навуходоносор и неговата империя са представени от златната глава. Тази внушителна статуя показва силите на този свят в тяхната връзка с Бога и в тяхната отговорност пред Него – защото човекът е отговорно създание. Бог беше дал на Навуходоносор цялата власт и Той беше Този, Който щеше да го призове към отговорност (2:37-38).
В Даниил 3 виждаме как Навуходоносор си направи златен идол, за да затвърди властта си и да получи твърда власт над поданиците си от религиозна гледна точка. Така той злоупотреби с властта, която Бог му беше дал, и стана жертва на идолопоклонство. Обръщайки гръб на истинския Бог, той си направи бог, пред когото всичките му поданици трябваше да коленичат. В глава 2 Даниил и неговите другари бяха спасени, защото Бог даде на пророка едно прозрение в хода на световната история; в глава 3 приятелите на Даниил бяха спасени от горящата огнена пещ от сила на Бога. Въпреки че решението им да не се поклонят пред образа беше подложено на тежко изпитание, Бог им помогна и ги спаси. Божият Син беше с тях в техните изпитания и Той освободи веригите им. „Във всяко тяхно страдание Той страдаше и Ангелът на Неговото присъствие ги спаси“ (Исая 63:9).
Даниил 4 разглежда Навуходоносор, неговата гордост и последвалата лудост, но също и окончателното му признаване на Всевишния. Отвръщайки се от Бога, човек става като животно без рационална връзка с Бога. В тази глава Даниил действаше като съветник на царя, призовавайки го към покаяние (ст.27).
В Даниил 5 пророкът постъпи по-строго – веднага обяви идващата присъда. Наистина, в тази глава намираме по-сериозна форма на зло отколкото в глава 4, където имаме човешка гордост и самовъзвеличаване – без да се съобразяват с Бога. В глава 5 святото Божие име беше хулено с това, че златните и сребърни съдове от храма бяха осквернени, за да се почитат идоли (ст.2-4).
Даниил 6 описва кулминацията на несправедливостта, тъй като тук цялата религия беше премахната и заменена с поклонение на човек. Беше издаден указ никой друг освен царя да не бъде молен (ст. 7-9). Даниил обаче постоянстваше в служенето си на истинския Бог и беше намерен да се моли и да отправя молби пред своя Бог.
Какъв голям контраст виждаме между този Божий човек, който осъзнаваше пълната си зависимост от Бога, и цялото зло на естествения човек около него. Естественият човек:
- Издигна идол за себе си (Дан. 3),
- Прослави се (Дан. 4),
- Смесиха служението на истинския Бог с това на идолите, като по този начин презряха и обидиха Бога (Дан. 5),
- Публично взе за себе си, накрая като човека на греха (2 Сол. 2:3), мястото на Бога (Дан. 6).
И все пак в същата глава, чрез вярна молитва, Даниил беше избавен от лъвската яма. Бог почита онези, които Го почитат (1 Цар. 2:30). Нека вземем този пример на Даниил присърце, за да осъзнаваме нашата зависимост от Бога и да държим прозорците си към небето отворени в свят, все още белязан от несправедливост и идолопоклонство. Много скоро всичко тук ще кулминира в „Вавилон великият“ и сферата на влияние на „звяра“ от Откровение 13 и 17.
Нека да разгледаме уроците от Даниил за себе си.
От Хуго Бутер (адаптирано)
Търсете заключението на тази поредица следващия месец.
Основата на молитвата е изложено със следните думи:„Ако пребъдвате в Мен, и Моите думи пребъдват във вас,ще поискате каквото желаете, и ще ви бъде дадено“ (Йн. 15:7 Версия на крал Джеймс). Отново, „Възлюбени,ако сърцето ни не ни осъжда,тогава имаме дръзновение пред Бога. И каквото и да поискаме, получаваме от Него,защото пазим Неговите заповеди и вършим онова, което е угодно пред Него.(1 Йн. 3:21-22).—Чарлз Х. Макинтош, „Молитвата и молитвеното събрание“