Давид и Голиат
Историята за Давид и Голиат (1 Царе 17) е вероятно една от най-известните истории в Библията и илюстрира две основни точки за вярващите. Първо, виждаме делото на Христос, когато Той триумфира над Божия враг: Сатана. Второ, откриваме как всеки новороден християнин може да прояви победоносна вяра – побеждавайки врага всеки път, когато той атакува.
Отделен
Победата започва с ранна подготовка. Разглеждайки Давид, виждаме, че той е бил подготвен да се изправи срещу Голиат, преди битката с него да започне. Давид е бил помазан с масло, картина на Светия Дух (1 Царе 16:13). Той е бил отделен, или осветен, за тази специална служба на Бога и Неговия народ. Подобно, Господ Исус е бил помазан за служба от Светия Дух на брега на река Йордан, когато е бил кръстен от Йоан. Светият Дух е слязъл върху Него като гълъб, небето се е отворило и Отец е заявил: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволявам“ (Матей 3:17 NKJV). След това четем, че Той е бил „отведен“, „изгонен“ и „изпълнен със Светия Дух“ (Матей 4:1; Марк 1:12; Лука 4:1).
Важно е да се отбележи, че Божият Дух ни предизвиква да бъдем отделени в отношение и действие преди Той да ни насочи към духовна битка. Трябва да имаме живот, който е отделен за Бога, и трябва да „бъдем силни в Господа“ (Ефесяни 6:10). Нашите взаимоотношения с други вярващи също трябва да бъдат в ред (Ефесяни 4:25-5:2), защото ако не са правилни, никога няма да можем да спечелим схватките срещу врага. Нуждаем се от сърца и ръце, уста и мотиви, изцяло отделени за Бога – без да даваме място на дявола. Също така, ние сме наставлявани да бъдем изпълнени със Светия Дух (Ефесяни 5:18). Това означава, че трябва да бъдем под Неговото влияние и сила, контролирани от Него. Начинът да постигнем това е да бъдем О.Т.Д.елени: Отделени за Христос, Тотално погълнати от Неговото Слово и Достъпни за учение.
Изпратен
Давид е бил изпратен от баща си при братята си с животоподдържащи припаси (1 Царе 17:17-18). Припомняме си, че Бог изпрати Своя Единороден Син в този свят (Йоан 3:16-17). Той също така ни е изпратил в същия свят, за да донесем послание на надежда на изгубените (Матей 28:18-20).
Давид отиде доброволно с покорен дух. Покорността на Сина беше очевидна, когато Господ Исус каза на 12-годишна възраст: „Не знаехте ли, че Аз трябва да бъда в дома на Моя Отец?“ (Лука 2:49). Четем за тази черта през целия Му живот (Йоан 4:34, 5:17,30, 6:38, 9:4; Матей 26:39). Ако ще подражаваме на нашия Господ, трябва да сме готови да се покорим на Неговото Слово и един на друг, преди да се сблъскаме в битка (Яков 4:6-10; 1 Петър 5:5-10).
Презрение
Братята на Давид го презряха още преди битката да започне (1 Царе 17:28). Подобно, Господ Исус „дойде при Своите, и Своите не Го приеха“ (Йоан 1:11). Той беше „презрян и отхвърлен“ (Исая 53:3). Писанието ни напомня: „всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус, ще страдат от гонение“ (2 Тимотей 3:12). Господ Исус каза: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят“ (Йоан 15:20). Казано ни е да носим „Неговия позор“ (Евреи 13:13).
Сила
Важно е да се види, че Давид не се обезсърчи, докато беше презрян по това време. Той беше укрепен от вяра и минали, дадени от Бога победи (1 Царе 17:33-37,45,47). Господ Исус също срещна враг преди кръста. Сатана Го нападна в пустинята с три изкушения (Матей 4:1-11), но Господ спечели победата, защото разчиташе изцяло на Божието Слово – цитирайки три пъти от книгата Второзаконие. Разглеждайки тези изкушения, виждаме, че Сатана нападна Господ по същия начин, по който нападна Адам и Ева в Битие 3 и по същия начин, по който напада вярващите днес: чрез похотта на очите, похотта на плътта и гордостта на живота (1 Йоан 2:15-17). Но ние можем да се радваме на победа, като подражаваме на нашия Господ – чрез Божието Слово.
Успех
Нашият Господ ни даде пример (1 Петър 2:21-24). Давид беше успешен чрез вяра в живия Бог – изпитвайки победа и напомняйки ни чрез това, което направи, че поради крайната победа, спечелена на Голгота, „мога всичко чрез ХРИСТОС, Който ме укрепва (Филипяни 4:13).“
