Историята на Давид и Мефивостей е една от най-красивите истории в Библията. Тя разкрива, че Давид наистина е бил човек по Божието сърце. Втора книга на Самуил 9 представя евангелието по чудесен начин, както и ни показва благодатната страна на характера на Давид.
Мефивостей – Внукът на цар Саул
Мефивостей бил на пет години, когато дошла вестта, че филистимците са убили баща му Йонатан и дядо му Саул, който бил горчив враг на Давид (1 Царе 31:2). Според обичая на деня, като нов цар, Давид можел да убие всички претенденти за трона. Безопасното нещо би било той да екзекутира Мефивостей, защото по произход той можел да претендира за трона. За да го предпази от убийство, неговата дойка го взела и избягала, и в процеса на бягство „той падна и стана куц“ и на двата си крака (2 Царе 4:4).
Мефивостей – Тип на грешника
По седем начина животът на Мефивостей ни представя картина на грешника.
Той беше безпомощен сакат. Както куцо дете не може да ходи с родителите си, така и грешникът не може да ходи с Бога. По природа всички хора са духовно осакатени в Божиите очи. Духовната безпомощност на падналия човек непрекъснато се утвърждава в Писанията. Исус Навин каза на Божия избран народ: „Не можете да служите на Господа, защото Той е свят Бог“ (Исус Навин 24:19). А Павел пише: „Тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога“ (Римляни 8:8). Грешникът е напълно „без сила“ (Римляни 5:6) и не може да допринесе нищо за своето спасение.
- Тъй като беше сакат, Мефивостей трябваше да бъде донесен пред царя. По същия начин грешникът не може да дойде със собствени сили до спасение; Спасителят е този, който го търси. „Никой не може да дойде при Мен, освен ако Отец, Който Ме е изпратил, не го привлече“ (Йоан 6:44).
- Мефивостей стана сакат поради падане (2 Царе 4:4). Библията е божествено точна. В началото човекът беше „много добър“ (Битие 1:31), но стана духовно осакатен поради греха. Когато Адам не се подчини на Бога, като изяде плода от забраненото дърво, той падна и всички хора паднаха с него (Римляни 5:12-19).
- В Писанието думата „Мефивостей“ означава „срам от устата“. Когато чу от Давид каква доброта е приготвена за него, Мефивостей изповяда с устата си своя срам и нищожност: „Какъв е твоят слуга, че да погледнеш на такова мъртво куче като мен?“ (2 Царе 9:8). Колко точно определението „срам от устата“ описва падналото човешко създание. Ето как Божието Слово ни описва: „Всички сме като нечисто нещо, и всичките ни праведности са като мръсни дрипи“ (Исая 64:6). Всички хора по рождение и практика са покварени до основи. „Няма праведен... няма никой, който да търси Бога... няма никой, който да върши добро, нито един“ (Римляни 3:10-12).
- Като потомък на Саул, Мефивостей е трябвало да бъде убит. Според кодекса от онова време, Давид е бил оправдан да убие всички членове на Сауловото домакинство, за да им попречи да претендират за трона и да заплашват Давид. Тук имаме картина на всички хора, които по природа са „мъртви в престъпления и грехове“ (Ефесяни 2:1).
- Мефивостей беше беглец от Давид. Той и неговата дойка бяха нетърпеливи да се държат далеч от пътя на Давид, за да не намери момчето и да го екзекутира. Така е и с грешниците; те се страхуват от Бога и се стремят да Го избягват (Псалм 51).
- Мефивостей живееше в „Ло Девар“ (2 Царе 9:4), което означава „място без паша“. Колко точно описва света, който не осигурява храна за човешката душа. Това е свят, който не познава Хляба на живота. След като блудният син напусна бащиния си дом, той каза: „Аз загивам от глад“ (Лука 15:17). В този свят не се намира храна, освен шушулки за свине (Лука 15:16).
- Давид – Тип на Христос Ако Мефивостей е тип на грешника, тогава Давид е тип на Исус, Сина на Давид (Матей 1:1). Нека разгледаме седем прилики между Давид и Христос.
- „Давид каза: „Има ли още някой, който е останал от Сауловия дом, за да му покажа милост заради Йонатан?“ (2 Царе 9:1). И днес Бог казва: „Има ли още някой, който е останал от Адамовия дом, за да му покажа милост заради Христос?“ Давид прояви милост към Мефивостей заради Йонатан, когото обичаше и с когото сключи завет. По същия начин Бог спасява бедните, осакатени грешници заради Христос. За Божия избран народ четем, че Той „ги спаси заради Своето име“ (Псалм 106:8). В Новия Завет също четем, че „Бог, заради Христос, ни е простил“ (Ефесяни 4:32).
- „Царят каза: „Няма ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа Божията милост?“ (2 Царе 9:3). Давид желае да покаже „Божията милост“. Павел пише за „добротата и любовта на Бога, нашия Спасител, към човека“ (Тит 3:4). В Христос Бог показва голяма милост към грешните хора.
- „Цар Давид изпрати и го доведе... от Ло Девар“ (2 Царе 9:5). Грешникът не търси Бога, но Бог го търси. Какво прекрасно изявление на Бога: „Бях намерен от тези, които не Ме търсеха“ (Исая 65:1). И Спасителят каза: „Никой не може да дойде при Мен, освен ако Отец... не го привлече“ (Йоан 6:44). Светият Дух е Този, Който изобличава грешника за греха му, разтопява каменното му сърце, отваря слепите му очи, обръща нежеланието му и му дава вяра. Благодарим на Бога, че привлича грешниците да дойдат до спасителното познание на Изкупителя.
- „Тогава Давид каза: „Мефивостей“ (2 Царе 9:6). Когато Давид и Мефивостей се срещнаха за първи път, Давид започна разговора. Това показва как Бог винаги поема инициативата във връзка със спасението. Давид се обърна към бедния сакат любезно и интимно. Това ни напомня за добрия Пастир, който „вика своите овце по име“ (Йоан 10:3). Исус извика Закхей по име (Лука 19:5), Мария Магдалина по име (Йоан 20:16) и Саул (Павел) по име (Деяния 9:4). Колко прекрасно е, че Христос познава всеки един от нас по име.
- Следващите думи, които Давид изрече, бяха още по-благословени: „Не бой се“ (2 Царе 9:7). Този израз се повтаря често в Писанията. Бог го използва, когато говори с Аврам (Битие 15:1), Исаак (Битие 26:24), Яков (Битие 46:3), Йосиф (Битие 50:19), Исус Навин (Исус Навин 8:1), когато Исус говори на Своите отчаяни ученици (Лука 12:32) и когато, като възкръснал Спасител, Той говори на Йоан, който падна в нозете Му като мъртъв (Откровение 1:17). С такъв израз Давид успокои Мефивостей. Следващите думи на Давид към Мефивостей бяха: „Защото със сигурност ще ти покажа милост заради баща ти Йонатан“ (2 Царе 9:7). Давид не постави никакви условия. Той говори благодатно, като цар.
- Давид не само изрече горните думи, но и добави: „и ще ти възстановя цялата земя на дядо ти Саул“ (2 Царе 9:7). Освен това Давид каза на Зива, слугата на Саул: „Дадох на сина на господаря ти всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом“ (2 Царе 9:9). Давид не само даде живот на Мефивостей, който заслужаваше смърт, но и му даде отнето наследство. Още веднъж Давид е представен като Този, в Когото „и ние получихме наследство“ (Ефесяни 1:11). Тук имаме картина, която никога не би могла да бъде нарисувана от човешки художник.
- В допълнение, Давид даде на Мефивостей почетна позиция, когато каза: „Ти ще ядеш хляб на моята трапеза постоянно... като един от царските синове“ (2 Царе 9:7,11). Когато блудният син се оказа „в нужда“ и на път да „загине от глад“, той се върна в бащиния си дом, където намери „угоеното теле“ (Лука 15:14,17,23). Това изобразява щедростта на Бога в даряването на бедните, разорени грешници с преизобилните богатства на Неговата благодат (Ефесяни 2:7). Нищо по-малко от даването на най-доброто от Него няма да задоволи сърцето на „Дарителя на всеки добър дар и всеки съвършен дар“ (Яков 1:17). Мефивостей ядеше на трапезата на Давид не като непознат или гост, а като член на царското семейство. Това е и нашата позиция: „Вижте каква любов ни е дал Отец, за да се наричаме Божии синове!“ (1 Йоан 3:1). Мефивостей спечели повече, отколкото беше загубил. В Христос ние печелим много повече, отколкото загубихме в Адам.
В това, което Давид каза и направи за Мефивостей, виждаме незаслужена благосклонност и милост – „Бог на всяка благодат“ (1 Петър 5:10). Какви думи на благодат излязоха от устните на Давид: „Със сигурност ще ти покажа милост“ (2 Царе 9:7). Тук е изобразена Божията милост към бедния и нуждаещ се грешник. Той е издигнат от ниското си място на срам, за да заеме място на царската трапеза като един от Неговите синове. Това е Божията милост, както се вижда в евангелието на Неговия Син, нашия Господ Исус Христос. Той ни изважда от нашия срам и ни прави Свои синове.
Издигането на Мефивостей от Давид е поразителна картина на „преизобилните богатства“, които божествената благодат дава на онези, които са били „благословени... с всяко духовно благословение в небесните места в Христос“ (Ефесяни 1:3). Благодатта е дефинирана като „Божията незаслужена благосклонност, както се вижда в даряването на вечни благословения на онези, които заслужават ада“. Давид отказа да убие Мефивостей, когато беше на власт. Това илюстрира изобилната Божия милост към онези, които са съгрешили и не заслужават нищо друго освен безпощадна присъда от Неговите ръце. „Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ“ (Римляни 6:23).
Намерили ли сте вечния живот, който само Христос може да даде на грешниците? Отворили ли сте сърцето си, за да приемете Христос като ваш личен Спасител и Господ? Ако не, моля се да повярвате в Христос в този момент, преди епохата на благодатта да приключи.
Зива – Лъжец и измамник
В 2 Царе 16:1-4 научаваме, че когато Давид бягаше от бунта на сина си Авесалом, слугата на Мефивостей Зива донесе храна за хората му. Когато Давид попита къде е Мефивостей, Зива каза: „Той остава в Йерусалим, защото каза: „Днес домът на Израел ще ми възстанови царството на баща ми.“ Това беше лъжа; Зива искаше да представи Мефивостей в лоша светлина с надеждата, че може да получи нещо от имота му. Давид, без да има възможност да провери фактите, повярва на Зива и набързо предаде всичко, което принадлежеше на Мефивостей, в ръцете на слугата.
В 2 Царе 19:24-30 четем, че Мефивостей отказа да се присъедини към дезертьорството на страната на Авесалом. Той посрещна своя цар с необути крака, неподстригана коса и непрани дрехи; той беше така от бягството на Давид от гнева на Авесалом. Той остана верен на Давид и през цялата гражданска война постеше и се молеше за своя цар. Мефивостей също призна, че Зива, неговият слуга, го е измамил и е оклеветил името му (2 Царе 19:26-28).
Когато Давид каза на Мефивостей и Зива, че могат да разделят земята, отговорът на Мефивостей беше красив и искрен: „Нека той вземе всичко, доколкото моят господар царят се е върнал в мир в собствения си дом“ (2 Царе 19:30). Това показа голямата радост на Мефивостей за безопасното завръщане на неговия цар и възстановяването му на трона.
Историята на Давид и Мефивостей типично разкрива „евангелието на Божията благодат“ (Деяния 20:24) и „Бога на всяка благодат“ (1 Петър 5:10). Тя показва колко велик е бил Давид; той наистина е бил човек по Божието сърце.
— Морис Басали
Следващия месец ще разгледаме Давид и Авесалом
