Давид, помазан за Божи избран цар
В 1 Царе 16 Самуил е изпратен от Йехова да помаже този Негов избранник. Всяко хвалене в плътта и нейното първородство тук е отхвърлено; и най-младият, презрян и забравен от всички, който пасеше овцете, е избран от Бога; „защото Йехова не гледа както човек гледа.“ Самуил, научен от Бога, не се колебае в решението си и не може да приеме никой от седемте, които са у дома. „Тук ли са всичките ти деца?“ Накрая той помазва Давид, доведен от полето.
Давид в изпитание, предобраз на Христос и Неговия страдащ народ
Но Бог не поставя Давид веднага на върха на властта, както направи в случая със Саул. Той трябва да си проправи път чрез благодат и вяра през всякакви трудности; и, макар и изпълнен със Светия Дух, той трябва да действа в присъствието на сила, лишена от Духа, и която Бог все още не е отхвърлил. Той трябва да бъде покорен и смирен, той трябва да почувства пълната си зависимост от Бога, че Бог е достатъчен при всякакви обстоятелства; и вярата му трябва да бъде развита чрез изпитание, в което Бог се чувства като всичко. Красив предобраз на Този, Който, без грях, пътува през много по-болезнени обстоятелства! и не само предобраз, но в същото време съд, подготвен от Бога за Светия Дух, Който можеше да го изпълни с чувства, които, описвайки толкова трогателно страданията на Самия Христос и Неговото съчувствие към Неговия народ, показват на онези, които трябваше да вървят в слабост по същия път като Него, техния ресурс в Бога. Защото не може да се съмнява, че изпитанията на Давид са породили по-голямата част от тези красиви псалми, които, описвайки обстоятелствата, изпитанията и оплакванията на остатъка от Израел в последните дни, както и на Самия Христос (Който, в Духа, се е идентифицирал с тях и е поел тяхната кауза), по този начин са предоставили на толкова много други обременени души израз и облекчение на техните скърби; и макар тяхното тълкуване на тези псалми да е било неточно, все пак сърцата им не са били сбъркани.
Давид и Саул: тяхната външна и вътрешна разлика
Ще се върнем към нашата история.
Духът на Йехова дойде върху Давид и напусна Саул, който в същото време е смущаван от зъл дух. Божието провидение въвежда Давид чрез един от слугите на Саул, който го познаваше, и го представя на Саул. Саул го обича и го държи в присъствието си; той става негов оръженосец и свири на арфа, когато злият дух смущава Саул. Давид, в Божиите очи, е помазаният цар, но той трябва да страда, преди да царува, колкото и голяма да е неговата енергия.
