Според Речника на теологията на Бейкър, думата „поклонение“ означава „„достойнство“, обозначаващо достойнството на индивида да получи специална почит в съответствие с това достойнство.“ Известният учен У. Е. Вайн каза, че означава „да се поклониш, да отдадеш почит – от проскунео ( прос, към, и кунео, да целунеш) най-често срещаната дума за поклонение.“ Първоначално думата е била използвана за всеки обект на стойност, но постепенно употребата се ограничава главно до поклонението на божества.
Скъпо и жертвено
Първото споменаване в Библията на поклонение (и любов) е в Битие 22, където Бог изпита Авраам, казвайки: „Вземи сега единствения си син Исаак, когото обичаш, и иди в земята Мория, и го принеси там за всеизгаряне (жертва).“ Авраам се подчини и при пристигането си на определеното място каза на слугите си: „Останете тук с магарето; аз и момчето ще отидем там и ще се поклоним, и ще се върнем при вас“ (Битие 22:2,5 NKJV). Забележете, че това поклонение ще бъде скъпо и свързано с любовта му към Исаак.
Давид знаеше този принцип, когато купуваше от Арауна животните и хармана като място за жертвоприношение. „Нито ще принасям всеизгаряния на Господа, моя Бог, с това, което не ми струва нищо“ (2 Царе 24:24). Давид видя това като акт на поклонение.
По същия начин и Мария „взе литра много скъпо миро от нард, помаза нозете на Исус и избърса нозете Му с косата си. И къщата се изпълни с аромата на мирото“ (Йоан 12:3). Нейният акт на поклонение беше скъп и даден на Този, когото беше обикнала.
Павел, пишейки на вярващите в Рим, свързва тези теми: „Затова ви умолявам, братя, заради Божиите милости, да представите телата си в жива жертва, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение“ (Римляни 12:1). Божиите милости трябва да произвеждат любов към Него в сърцата ни, а нашият отговор трябва да бъде да представим телата си на Него като жива жертва. „Вашето разумно служение“ може да бъде преведено като нашето рационално, интелигентно, поклоническо служение, защото „поклонение“ е включено в значението на тези думи. Нашият Господ ни научи да се отричаме от себе си и да взимаме кръста си всеки ден и да Го следваме. Казано е, че не ни струва нищо да бъдем спасени, но всичко да бъдем ученици. „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога, и вие не сте свои? Защото сте купени на цена; затова прославете Бога в тялото си и в духа си, които са Божии“ (1 Коринтяни 6:20). Тези Писания ни учат, че поклонението трябва да бъде в святост, благоугодно на Бога и само за Бога.
В святост
Нашето поклонение трябва да произлиза от свят живот, защото Бог казва: „Бъдете свети, защото Аз съм свят“ (1 Петър 1:16). Псалм 29:2 казва: „Отдайте на Господа славата, която се дължи на Неговото име; поклонете се на Господа в красотата на святостта.“ Ако съзнателно допускаме или таим грях в живота си, това ще ни пречи в поклонението ни, точно както ще пречи на отговорите на нашите молитви: „Ако тая беззаконие в сърцето си, Господ няма да чуе“ (Псалм 66:18).
Приемливо за Бога
Исус каза на самарянката: „Идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и истина; защото Отец търси такива, които да Му се покланят“ (Йоан 4:23). Поклонението, както и хвалението, угажда на нашия небесен Отец: „Който принася хваление, Ме прославя; и на този, който подрежда поведението си правилно, ще покажа спасението от Бога“ (Псалм 50:23).
Първото споменаване на поклонение в Новия Завет е, когато мъдреците дойдоха да търсят новородения Цар: „Къде е Този, Който се е родил Цар на юдеите? Защото видяхме Неговата звезда на Изток и дойдохме да Му се поклоним“ (Матей 2:2). Колко приятно трябва да е било на Господа, когато „като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха и Му се поклониха. И когато отвориха съкровищата си, Му поднесоха дарове: злато, тамян и смирна“ (Матей 2:11).
Тези скъпи дарове бяха подходящи за Този, Който все още ще бъде признат за Цар на царете и Господ на господарите. Златото е емблема на Неговото божество и слава; тамянът ни напомня за аромата на Неговия прекрасен живот; смирната, дадена Му при разпятието, е емблема на Неговото страдание и съкрушителна смърт. Поклонението, хвалението и благодарността трябва да бъдат част от нашия молитвен живот.
Само за Бога
Сатана е богът на този век и множества му се покланят, като се покланят не само пред олтарите на каменни богове, но и пред материализма, спорта и удоволствията. Сатана дори имаше наглостта да каже на нашия Господ: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.“ Но Исус му каза: „Махни се, Сатана! Защото е писано: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:9-10). Забележете, че нашият Господ тук свързва поклонението и служението, както е в Римляни 12:1.
Поклонението е обожанието на нашите изкупени сърца, които отдават слава на Бога за всичко, което Той е, всичко, което е направил, и всичко, което още ще направи. За мен върхът на поклонението е, когато се присъединявам към събратя вярващи всеки Господен ден за хваление и поклонение, и да взема хляба и чашата в спомен за Този, Когото обичам и на Когото се стремя да служа. „И така, те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и побягнаха да донесат вест на Неговите ученици. И докато отиваха да кажат на Неговите ученици, ето, Исус ги срещна, казвайки: „Радвайте се!“ И така, те дойдоха и Го хванаха за краката и Му се поклониха“ (Матей 28:8-9).
Възкръсналият Спасител е достоен за най-доброто, което нашите изкупени сърца могат да Му предложат.
От „Австралазийски християнски дайджест“, декември 2002 г., от Алберт Феъруедър. Използвано с разрешение.
