Всеки ученик на Исус е учащ се! Ние трябва да се учим от нашия Учител всеки ден и да ставаме все повече и повече като Него в процеса. Точно това призова Господ Своите ученици да правят, казвайки:
„Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото Аз съм кротък и смирен по сърце“ (Матей 11:29).
Тогавашните ученици имаха живи визуални уроци всеки ден, докато придружаваха своя Господ и Учител в Неговото публично служение. А ние? Днес имаме четирите Евангелия, за да нарисуват Неговия чудесен живот пред очите ни и да ни дадат възможност да научим нещо от Него всеки ден.
Докато четем Евангелията, пред нас е представен великият стандарт, така да се каже, по който трябва да се мерим. Какво имам предвид с това? Божият Син е стандартът за нашия живот – и то по много начини:
- Трябва да се обичаме един друг, както Той ни възлюби (виж Йоан 13:34).
- Трябва да си прощаваме един на друг, както Той ни прости (виж Колосяни 3:13).
- Трябва да показваме същото послушание, което Той демонстрира тук (виж 1 Петрово 1:2).
- Трябва да се приемаме един друг, както Той ни прие (виж Римляни 15:7).
- И много повече ...
Когато съпругата на мисионера Адонирам Джъдсън му казала, че е бил сравнен с някои от апостолите във вестникарска статия, Джъдсън отговорил: „Не искам да бъда като Павел [...] или друг човек. Искам да бъда като Христос... Искам само да Го следвам, да копирам Неговите учения, да пия от Неговия дух и да стъпвам по Неговите стъпки. О, да бъда повече като Христос!“
Христос ни е оставил пример да следваме по Неговите стъпки (виж 1 Петрово 2:21). Ученичеството не е изповядване на вяра, но конкретно и практически е свързано с подражание. Особено е въпрос на нашето вътрешно сърце, отношение и мотивация. Така че ние не само трябва да служим на Божия Син чрез определени дейности, но трябва да го правим и по начина, по който Той ни е дал пример. Ето защо Той казва:
„Ако някой Ми служи, той трябва да Ме следва“ (Йоан 12:26).
Ако правим това и се стремим да се учим от Него и да живеем повече като Него, тогава ще намерим покой за душите си. Тогава изпълняваме своето призвание – и това дава истинско удовлетворение и дълбоко щастие!
Спърджън уместно каза: „Когато сте способни чрез силата на Светия Дух да ходите с Исус по Неговите стъпки и да ходите по Неговите пътища, вие сте най-щастливи и е най-вероятно да бъдете признати за Божии синове. Заради самите вас, братя мои, казвам, бъдете като Христос.“
„Преди много години един мисионер дошъл в китайско село и разказал на хората за Исус Христос. Отговорили му: „Този Исус, за когото говориш, живее в нашето село. Ела, ще ти го покажем.“ Завели проповедника при един старец, който приел евангелието в младостта си и оттогава живеел като християнин. Той бил писмо от Христос – познат и четен от своите съселяни.“
