Два призива за поклонение от Псалм 19
Наскоро светът наблюдаваше съобщения от планетата Марс, които дойдоха под формата на снимки, направени от Curiosity, марсохода на НАСА. В Псалм 19 намираме две съобщения, изпратени ни от Бог – за Неговата сила и Неговата любов – които заслужават нашето поклонение.
Псалм 19 Псалм на Давид
Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден предава слово, и нощ на нощ изявява знание. Няма говор, нито думи; гласът им не се чува. Но гласът им се разнесе по цялата земя, и думите им до краищата на света. В тях Той постави шатър за слънцето, което е като младоженец, излизащ от брачната си стая, и се радва като силен мъж да пробяга пътя си. От единия край на небесата е изходът му, и обиколката му до другия край; и нищо не е скрито от топлината му. Законът Господен е съвършен, възстановява душата. Свидетелствата Господни са верни, правят мъдър простия. Заповедите Господни са прави, веселят сърцето. Заповедите Господни са светли, просвещават очите. Страхът Господен е чист, трае до века. Съдбите Господни са истинни, всички са праведни. По-желани са от злато, от много чисто злато; по-сладки са от мед, от капките на медена пита. Чрез тях слугата Ти се предупреждава; в пазенето им има голяма награда. Но кой може да разбере своите грешки? Очисти ме от скрити грешки. Пази слугата Си и от умишлени грехове; да не владеят над мене. Тогава ще бъда непорочен, и чист от голямо престъпление. Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми да бъдат угодни пред Тебе, Господи, моя Канара и мой Изкупител.
Божията сила – Псалм 19:1-6
В първата част псалмописецът Давид олицетворява (придава човешки качества на) вселената: „> Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден предава слово, и нощ на нощ изявява знание. Няма говор, нито думи; гласът им не се чува. Но гласът им се разнесе по цялата земя, и думите им до краищата на света“ (Псалм 19:1-4 NIV). Когато Давид е бил овчар, той е живял на открито и е виждал Божията творческа сила в слънцето, луната и звездите (Псалм 8:3; 19:4-6).
Какво послание ни „разказва... известява... изявява... (и) гласи“ вселената? Че всичко това е „дело на Неговите ръце“ единствено. Бог е създал вселената. Голямо знание и сила биха били необходими, за да се осигурят безбройните звезди, огромните разстояния и топлината на слънцето. Като гледаме вселената, виждаме изобилни доказателства, че Бог е много могъщ Създател.
Божията любов – Псалм 19:7-14
Когато псалмописецът Давид насочва перото си да опише Писанието (което по онова време е включвало части от Стария Завет, написани преди 1000 г. пр.н.е.), той променя титлата на Бог от „Ел“, което означава могъщият Един зад сътворението (Стронгс, Еврейски 410), на „Яхве“, което означава личният любящ Един, който се грижи за Своя избран народ (Еврейски 3068). Писанието е писмено послание от Бог до нас: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправяне, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16-17).“ Посланието на Давид от Писанието до голяма степен съдържа Божиите отношения с евреите и техните предци. Той казва, че Неговите думи са „освежаващи“ и „мъдри“, „даващи радост“ и „светлина“ и „голяма награда“ (Псалм 19:7-11). По-специално, Бог сключва завети с децата на Израел в дните на Авраам, Моисей и Давид (Битие 12:2-3; Изход 19-24; Левит; 2 Царе 7:5-16). В тях Той показва Своята любов към тях. Въпреки че те ще Го отхвърлят, Той няма да ги отхвърли (Левит 26:43-44). Когато четем Стария Завет, става очевидно, че Бог с любов се грижи за Своя народ, потомците на Авраам. Когато четем Новия Завет, откриваме, че същата грижа е и наша като християни.
Уроци за нас
Днес все още имаме видимото послание на сътворената вселена и писменото послание на Библията. Нямаме извинение да не знаем какво е направил Бог за нас: „> Защото от създаването на света Неговите невидими качества – вечната Му сила и Божествена природа – са ясно видими, разбираеми от това, което е създадено, така че хората са без извинение“ (Римляни 1:20).
В Новия Завет Павел цитира Псалм 19:4, когато пише, че хората са чули посланието за Божията сила и любов, показани от Исус: „> Не чуха ли? Разбира се, че чуха: „Гласът им [на небесата, прогласяващ Божията слава] се разнесе по цялата земя, думите им до краищата на света“ (Римляни 10:18; Псалм 19:4).
Виждането на Божията сила и любов в Псалм 19 трябва да ни накара да кажем с псалмиста: „> Елате, да се поклоним и да паднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател; защото Той е наш Бог и ние сме народът на Неговото пасище, стадото под Неговата грижа“ (Псалм 95:6-7).
