„Затова и ние усърдно се стараем, било че живеем, било че отсъстваме, да Му бъдем угодни“ (2 Коринтяни 5:9). Когато се съобразяваме с вкусовете на Христос, вместо с нашите собствени, ние не сме по-малко готови да се раздаваме и да бъдем раздавани за Него, но служим по друг начин. Никога не ни хрумва, че това, което правим, е бреме, когато работим в отговор на Неговия ум; напротив, имам увереното чувство, че Му угаждам, и това е най-голямото удовлетворение от нашата любов към Него.
Чувстваме, че не можем да направим достатъчно. Вместо да се уморяваме от делата си за Него, чувстваме, че те са съвсем недостатъчни, за да изразят насладата, която ни доставя да правим нещо, което би срещнало Неговото одобрение. Когато имаме чувството, че Му угаждаме, единствената ни мисъл е да правим повече; и нашето старание е да следваме пътищата, които Той харесва.
Неизвестен
