Псалм 119 е най-дългият псалм в Книгата на псалмите, а също и най-дългата глава в Библията. И за съжаление, поради тези причини мнозина казват, че е и най-пренебрегваният. И все пак няколко неща относно Псалм 119 предполагат, че Бог наистина иска да му обърнем специално внимание.
Първо, той се счита за псалм на мъдростта, което означава, че фокусът му е върху Божията мъдрост – нещо, което всеки християнин трябва да желае. Второ, всички освен няколко от неговите 176 стиха ни казват нещо за важността на Божието Слово в живота ни. Трето, той е написан във високоструктуриран акростихен формат, който е бил използван от еврейските писатели, за да улесни запаметяването. С други думи, сякаш Бог казва: „Ако искаш Моята мъдрост в живота си, направи посланието на този псалм част от живота си.“
Въпреки че използва 10 различни думи, за да опише Божието Слово, Псалм 119 е много повече от просто каталог от информативни твърдения за различни аспекти на Божието Слово. Почти всеки стих съдържа лично, конкретно и много практично приложение на Божието Слово към живота на писателя.
Това просто ли е начинът на писателя да направи псалма си по-интересен за четене? Мисля, че е много повече от това. Бог не просто иска да слушаме, четем и изучаваме Неговото Слово (Яков 1:22-25). Той наистина иска да го обичаме, да живеем според него и да търсим възможности да го споделяме всеки час от всеки ден – или 24/7, както казваме днес. И така, как да започнем по този път? Самият псалмист ни казва, че това става, като размишляваме върху собствените си пътища (ст. 59), като размишляваме върху Божието Слово (ст. 97) и като осъзнаем, че то наистина е „светилник на нозете ми и светлина на пътеката ми“ (ст. 105).
